Уилям Дийл - Тай Хорс

Слоун си беше все същият — всичко, което можеше да се наложи да му влезе в работа, трябваше да му е винаги под ръка. Извади от куфарчето някаква изрезка от вестник.

— Я чуй това, в „Таймс“ от миналата неделя: „Нелегадният международен пазар на откраднати произведения на изкуството е на второ място по паричен оборот, предхождан само от международния пазар на наркотици.“ Според тая статия, Хач, кражбите на произведения на изкуството са се удвоили от 1981 година насам. Само през миналата година е имало четиристотин деветдесет и три случая на такива кражби. Били са задигнати четири хиляди сто и петдесет произведения на изкуството.

Хатчър остави и това без коментар.

— Парижкото ти изпълнение ме наведе на мисълта за теб — каза Слоун и разтегна усмивката си още повече, горд от самия себе си. — После, когато направи удара в Чикаго и Стенхаузър отново се оказа посредникът, който уреди сделката, нещата се навързаха от само себе си. Номерът ти в Ню Йорк сложи капака на всичко.

Пак никакъв отговор. Хатчър отпи още една глътка вино и продължи да го гледа без да мигне. Беше си спомнил какво му каза веднъж — по повод на мисълта за отмъщение. Действа депресиращо, беше му казал той, и е чисто прахосване на време. Едно от нещата, които Хатчър се беше научил най-много да цени в Лос Боксес, беше времето.

— За изпълнението в Париж си имал предварителни инструкции, явно по-добри от ония, дето навремето ги имаше за нашата операция в Лондон — продължи Слоун.

За момент той направи пауза. Хатчър пак не каза нищо.

— Ама и печалба бе, човек! Само Моне се оценява за над три милиона. А петте парчета — дванайсет милиона. Не знаех, че си бил толкова наясно с това, как се котират произведенията на живописта бе, приятелю.

Никакъв отговор.

— Ама струва ми се Стенхаузър ти е дал акъл кое да дигнеш, нали?

Никакъв отговор.

— Все пак с това, парижкото изпълнение, недвусмислено ми напомни за себе си — все едно беше ударил личния си печат на цялата тая работа. Не мога да не ти стисна ръката за майсторското изпълнение, превъзходен стил. Помислих си, че само твое дело може да са тия трите обира.

Той отново направи пауза и сви рамене.

— И кой е ощетеният? Застрахователните компании, нали? — Слоун се изхили. Протегна напред ръце с дланите нагоре, като някой фокусник, който се готви да изпълни трикове с карти. — Че на кого му дреме от тая работа. Тия мошеници са прекарали толкова обикновени хорица с пари поне двайсет пъти повече, отколкото ти си взел от тях.

Пак никакъв коментар. Слоун въздъхна и вдигна очи към тавана. Явно и той се отегчи.

— Променил си се, Хатчър. По-рано винаги беше готов да спориш — за всичко. Беше много по-приказлив тогава.

Хатчър се изправи внезапно направи три големи крачки и удари Слоун с юмрук — силен удар, точно отдолу под брадичката. Едрият мъж политна назад през облегалката на стола, приземи се на врата си, претърколи се и се спря в стената.

— По дяволите — изръмжа той. Избърса кръвта от ъгъла на устата си и бързо вдигна поглед нагоре, към надвесилия се над него Хатчър.

— Не искам да си хабя думите с теб — изшепгя Хатчър.

— Господи — пзграчи Слоун, — какво е станало с гласа ти?

Хатчър не отговори. Лисна останалото вино на пода, бутна чашата в стенното барче над главата си и затвори витрината. След това излезе и се качи горе на палубата. Слоун се надигна бавно и започна да разтрива челюстта си. Отиде до хладилника и извади една бира в метална кутия. Дръпна халката и бирата изсвистя. Отпи една голяма глътка и след това притисна кутията към челюспа си. В тоя момент усет и как четирите мощни двигателя се разтресоха, започнаха да набират обороти и яхтата потегли. Слоун веднага се втурна нагоре към палубата. Явно Хатчър се отделяше от дока навътре в морето.

— Какво правиш по дяволите — изкрещя той, но Хатчър нищо не отговори. Извъртя яхтата, направи остър завой и я насочи към открито море, маневрираше внимателно по очертаното от шамандурите трасе. Едва озовали се в открито море, Хатчър включи на пълен ход и двигателите промениха тембъра си, басовите им звуци запулсираха в ритъма на полюшващата се повърхност на океана. Яхтата набра скорост и полетя напред подскачайки от вълна на вълна.

Слоун продължаваше да лекува челюстта си със студената бирена кутия.

— Не си забравил да удряш — каза той. Постепенно усмивката пак се върна на лицето му. — Мамка му, сякаш парен чук ми се стовари върху брадата.