Уилям Дийл - Тай Хорс

В тоя момент голямата котка нападна.

Хатчър видя как Уъндърбой се спъва и пада. Чу изпращяване на бамбукови стъбла, преди още да види тигъра. Той се затича към Уъндърбой, който мяташе ръце и крака из бамбука, опитвайки се да се изправи.

— Стой легнал — изкрещя Хатчър с дрезгав глас. — Той напада.

— Ох, Божичко, не! — изпищя Уъндърбой.

Хатчър беше на десет фута от него, когато тигърът се появи между бамбуковите стъбла. Вдигна пушката до рамото си, прицели се в гърдите на тичащия насреща огромен звяр и дръпна спусъка.

Щрак!

Оръжието направи засечка.

Хатчър не се поколеба дори за момент. Хвърли пушката си към нападащия звяр, метна се към Уъндърбой, изтръгна пушката от ръцете му и се превъртя настрани. Някъде съвсем отблизо чу тръбенето на слон и усети как земята се тресе под стъпките на тичащия към тях гигант. Но не допусна това да отвлече вниманието му. Той лежеше на едната си страна и тъкмо в тоя момент приближилият се на три фута тигър скачаше към тях, оголил зъби, със свиреп блясък в единственото си здраво око.

Имаше време само за един изстрел. Успя да вдигне пушката нагоре и стреля, опрял приклада в корема си, право в лицето на тигъра.

Олд Скар усети горещата вълна от изстрела. Беше ослепен от силния блясък. Частица от секундата по-късно усети как куршумът се забива малко над здравото му око, пръскайки черепа му, изгаряйки главата му, изпарявайки мозъка му, при което главата му отскочи назад.

Предните крака на звяра се вдървиха, траекторията на скока му се прекъсна и той падна като покосен, претъркаляйки се, пречупвайки из основи бамбуковите стъбла, които бяха на пътя на тялото му. Покосените бамбукови стъбла заваляха като дъжд върху Хатчър и Уъндърбой. Тигърът лежеше на пет фута от тях, още незатворил огромната си паст. Жалостен зов-ръмжене се изтръгна от гърлото му, после звукът потрепна и започна да замира.

Някъде встрани и под себе си Хатчър усети Уъндърбой да трепери. Надигна се на колене и погледна лежащия под него певец, който така се беше притиснал в земята, сякаш се опитваше да се зарови надолу.

— Всичко свърши, момче — прошепна Хатчър. — Живи сме.

— Не, не — хленчеше истерично Уъндърбой, свит на кълбо и треперещ конвулсивно.

Отново дъжд от бамбукови стебла изтрополя близо до Хатчър и в същия миг чу един от слоновете да тръби почти над главата му. Той се обърна нагоре и се озова срещу дулата на две пушки — на Ърли и на Ърп. Никой не помръдваше. Никой не дишаше. Почти като на забавена лента Хатчър видя как пръста на Ърли придърпва спусъка.

„Боже, тоя ще ме застреля!“ помисли си Хатчър и в същия миг се претърколи настрани, сви се инстинктивно и чу трясъка на пушката.

Някъде зад себе си чу как тигърът изрева отново, извърна се и видя как куршума прострелва полуизправения тигър в гърдите. Звярът изрева за последен път и се строполи мъртъв.

— Казах ви да не го оставяте след първия изстрел — измърмори Ърли.

Малката къщичка на Ърли се намираше в края на един тесен, притиснат от джунглата, черен път. Пътят се извиваше сред плътните, зелени шубраци, които го обгръщаха плътно, встрани и отгоре, и хвърляха върху него гъста сянка. Нашарени във всички цветове на дъгата папагали, подплашени от мърморещия джип, се разхвърчаха насам-натам и посрещнаха връщащите се от лова мъже с град от ругатни, крясъци и цвърчене. Покритата с бамбукова рогозка къщичка беше оградена от три страни с широка веранда. Въздухът наоколо беше напоен със сладникавия дъх на маниока, идващ от близките ниви.

Огромната котка беше увесена надолу с главата на клоните на едно невисоко дърво. Няколко жени от селцето, което звярът доскоро беше тероризирал, се бяха събрали при къщата на Ърли, за да ознаменуват с танци и пиршество ловната сполука на Хатчър. Един стар тайландец се беше привел над голям, глинен съд, в който се готвеше някакъв тайландски задушен специалитет на открит огън.

След лова Хатчър беше обладан от мрачно настроение. Стоеше сам на верандата и наблюдаваше как местните жители празнуват избавлението си от хищния звяр. Няколко от жените изобразяваха ловците в импровизиран танц, докато пък друга изпълняваше ролята на Олд Скар. С изрисувано в жълто лице, тя танцуваше на четири крака и се мяташе отчаяно насам-натам, докато ловците я преследваха.

Вбесен заради засечката, разтоварвайки се от напрежението след убиването на звяра, Хатчър беше изтръгнал затворната рама на пушката „Н&Н“ и я беше захвърлил в краката на Ърли.