Уилям Дийл - Тай Хорс

— Не мисля гака — повтори Хатчър. — Аз мисля, че Мърфи Коуди е жив.

— Заради онова, което ти е наприказвала оная виетнамска мърша?

— Отчасти и заради него.

— Не вярвам и на една дума от тия приказки. Той е човек на Слоун — каза Ърп и кимна към Хатчър.

— Не съм каквото и да било „на Слоун“. Просто той ме нае да свърша тая работа.

— Господи, и той си го признава! — възкликна Ърп.

Хатчър се опита да игнорира присъствието на останалите. — Ти какво имаш против Слоун? — попита той.

— Ние мислим, че той те е наел, за да намериш Коуди и да го убиеш — каза Ърп. — Ще отречеш пи това?

Хатчър се почувства объркан. Това, което казваше Ърп, беше истина.

— Не, не го отричам — отговори Хатчър.

Откровеността му явно изненада всички.

— Но — продължи той, — аз не приех мисията при тия условия.

— А какви са твоите усповия? — попита го Ърп презрително.

— Че ще намеря Коуди — ако той е жив — и ще му предам едно съобщение.

Ърп се извърна с отвращение.

— Господи! — възкликна той.

— Слушай ме, Ърп. Това започна като съвсем обикновена мисия. Да намеря Мърфи Коуди и да му предам едно съобщение. И това беше всичко. А в Банкок Слоун промени позивните.

Ърп се извърна отново с лице към него.

— Как?

— Искаше да ме накара да стана съдник и изпълнитеп на присъдата. Ако Коуди се окажеше замесен в нещо… смущаващо, той намекна, че ще трябва да го премахна. Слоун никога не казва директно каквото и да било. Той е абсолютен шампион по инсинуациите. А, между другото, аз имам не по-малко основание да мразя Слоун от когото и да било. Той ме изостави, хвърпи ме на кучетата като изкупителна жертва и аз изкарах гри години в една отвратителна дупка в Централна Америка, един затвор — Лос Боксес.

— И въпреки това ти прие да се захванеш с тая работа.

— Точно така. Реших, че ако има някой, който може да намери Коуди, това съм аз.

— И ти прие неговите условия, нали?

— Аз трябваше да направя избора си: да продължа изпълнението на мисията и да се опитам да намеря Коуди, или да си тръгна, и в такъв случай Слоун щеше да си докара някой хладнокръвен касапин, който да му свърши работата.

— А ти с какво си по-различен? Навремето и ти си убивал всекидневно по негова поръчка.

— Както и ти си правил във военната полиция, нали? — отвърна му ядосано Хатчър. — Аз бях войник, също като теб. Вършех, каквото ми нареждаха.

Това вметване разколеба за момент Ърп. Той отмести поглед встрани.

— Нали знаеш, че не съм глупак — продължи Хатчър и посочи с пръст в стаята около себе си. — Ако имах намерение да убия Коуди, определено нямаше да се опитвам да го направя като се изправям сам срещу десетина мъже.

— Изглежда си абсолютно убеден, че Коуди и тоя детеубиец-наркотрафикант са един и същи човек.

— Не съм сигурен какво да мисля за Тай Хорс — каза Хатчър. — Това, в което съм сигурен, е, че тоя Уол Пот, или Тайсунг, какъвто и ще да е, знаеше, че Коуди е жив.

— Нещо друго?

— Всичко останало са само предположения. Аз ги наричам уравнение.

— Уравнение? — попита Галахър.

— Също като математическо уравнение, само дето на мястото на неизвестните се поставят различни видове информация вместо числа.

Той огледа стаята и останалите мъже в нея.

— Например, знам, че Уол Пот наистина е бил комендант на виетнамски военнонленнически лагер и се е казвал Тайсунг. Знам също, че Уол Пот твърдеше, че Коуди е жив и е в Банкок. И накрая, знам, че Уол Пот по всяка вероятност казва истината.

— Защо мислиш така? — понита Ърп.

— Това е друга част от уравнението. За да получи виза, Уол Пот все пак трябваше да ни предостави Коуди. За него беше рисковано да се разкрие, защото имаше опасност американското военно разузнаване да изрови миналото му. Но той трябваше да бяга, за да се спасява и единственият му шанс беше да ни предостави Коуди. Без него той нямаше да получи нищо. Ако лъжеше, все едно да предлага да ни предостави … Елвис Прсели.

— И какво друго? — попита скептично Ърп.

— Да, има и друго. Знам също така, че истинското име на Джони Профит е Педжит, че той и Галахър, Бени Потър, Райкър и Макс Ърли, всичките са били обявени за изчезнали по време на бойни операции приблизително но едно и също време и горе-долу в една и съща област на Виетнам. Не съм сигурен, но вероятно Уъндърбой и Коркскрю също могат да бъдат включени в тоя списък. — И така, уравнението ми казва, че е вероятно всичките да са били пленени от Виетконг и да са били в лагера на Уол Пот. И тъй като Уол Пот знаеше за Коуди, предположих, че и той е бил с вас.