Уилям Дийл - Тай Хорс

Ърли огново спря слона си и огледа тревистата месшост с бинокъла си В един момент спря движението на бинокъла наоколо и прикова поглед към една точка.

— Видя ли нещо? — прошепна Ърп.

— Не съм сигурен…

Ърли наблюдаваше полюшваната от вятъра висока трева. В един момент забеляза една къса гънка в повърхността на тревата да се придвижва срещу вятъра, почти недоловима, като подводна вълинчка в океана. Тогава гънката спря да се движи и изчезна. После пак се появи. Още четири-пет крачки и пак спря.

— Господи изохка тихо Ърли, — ето го.

— Къде попита Ърп.

— Ето там, в ниската трева, движи се към бамбуковия гъсталак. Веднъж да стигне до бамбука, само да види нещо и сигурно ще се нахвърли върху него.

Ърли подаде бинокъла на Ърп и насочи слона към мястото, което беше наблюдавал. Голямото животно се задруса напред, докато в същото време Ърп се взираше изнервено в бинокъла.

— Нищо не виждам — каза Ърп.

— Точно пред нас, на стотина ярда. Гледай в биволската трева — насочи го Ърли.

Тогава Ърп видя гънката — едно недоловимо движение по върховете на биволската трева — после пак изчезна.

— Господи, прав си — прошепна Ърп.

— Къде, по дяволите, е Уъндърбой? — попита го Ърли.

Слонът им се движеше бързо към бамбуковия гъсталак.

— Не можем ли да започнем врявата отново, да го изплашим? — попита Ърп.

— Не, това не — отсече категорично Ърли. — Тоя тигър е превъртял. Станал е като неуправляема ракета. Ако го стреснем, може да го предизвикаме да нападне когото и да е от проклетия.

Изведнъж в тишината се разнесе гласът на Ърли, висок и ясен.

— Уъндърбой, спри да пееш! Измъкни се обратно, извън тоя бамбук, съвсем бавно и внимателно. Не ми отговаряй, само направи това. Веднага!

— По дяволите — процеди Хатчър, като чу предупреждението на Ърли. Но не спря. Нямаше за кога да спира. Продължи да се промъква напред.

И Олд Скар чу виковете на човека и спря. Тогава видя раздвижването на няколко ярда пред себе си. Устните му се отдръпнаха назад и оголиха зъбите му, а ноздрите му задушиха интензивно въздуха. Виковете спряха. Той продължи да се промъква напред.

Със здравото си око видя раздвижването в бамбуковия гъсталак. Нещото се отдалечаваше от него и той го последва. Зад него слоновете ускориха движението си. Земята се тресеше под стъпките им, докато те подтичваха във високата трева. И Олд Скар ускори движенията си, навлизайки сред високия бамбук, отвъд който бяха откритите ниви.

Тогава той видя двукракото същество — едно животно със странна външност, с наполовина бяло, наполовина черно лице. То беше изплашено. Олд Скар безпогрешно помириса страха му. Съществото се движеше назад в бамбука, който разделяше Олд Скар от избавлението му. То държеше в ръцете си някакъв прът. Ноктите на тигъра се наостриха, мускулите на раменете му се напрегнаха и потръпнаха. Той беше готов да нападне.

Олд Скар запълзя решително напред, навлизайки навътре сред бамбуковите туфи.

— Господи, тигърът навлезе в бамбука — каза Ърли, който продължаваше да следи движението му през бинокъла.

— Къде, по дяволите, е Уъндърбой? — попита нервно Ърп.

— И той е там, виждам и неговите движения. Тигъ рът е по дирите му.

— Ох, Божичко — изпъшка Ърп.

— Какво, по дяволите… — започна Ърли и отмести леко бинокъла си. — И Хач ли е там?

— Откъде да знам.

Райкър и Галахър се насочиха към тях, а също и слонът, язден от Мелинда и Профит, беше променил посоката си към тях, приближавайки се към бамбуковия гъсталак.

В тоя момент Хатчър започна да тича към Уъндърбой, който вече беше спрял да пее. Той се втурна отново навътре в бамбука, който го зашиба но лицето и по тялото, докато тичаше направо, без да заобикаля стеблата; чупеше ги, препъваше се в тях, като същевременно се стремеше да държи пушката си насочена нагоре, за да не би при някое падане да гръмне и да простреля намиращия се някъде пред него Уъндърбой.

И Олд Скар започна да се движи бързо напред, пълзейки между бамбуковите стебла, като се опитваше да не се издава с движението си. Вече виждаше добре странното създание пред себе си, което отстъпваше назад и се оглеждаше уплашено на всички страни. Съществото с бяло-черното лице беше на двайсет ярда пред него. Олд Скар беше свикнал да ловува сред бамбука. Той виждаше съществото, но то не можеше да види Олд Скар.

Странното същество се спъна, изгуби равновесие, обърна се с гръб към него и се замята из бамбука, опитвайки се да се задържи на крака.