Уилям Дийл - Тай Хорс

— Вече е изял три деца — няма да го спрат и размерите на възрастен мъж.

— Колко е голям тоя звяр? — попита Галахър.

— Над петстотин фунта, съдейки по външния му вид и по големината на отпечатъците от лапите му — отговори Ърли. — Освен това е сляп с дясното си око и май че има артрит, което означава, че се напикава и ще бяга от нас, а също че има и злобен характер.

— Страхотно — изпъшка Райкър, докато си събличаше ризата. Той имаше мощно телосложение, кормати гърди и няколко белега, които набраздяваха стомаха и долните му ребра. След това си сложи едни слънчеви очила.

— И какво излиза накрая? — попита той.

— Една иетстотинфунтова лоша котка — отвърна му Ърп ухилен. — Ако едната й лапичка те докопа, Райкър, тоя пикник може да се превърне в погребение.

Според плана, който Ърли изложи, на гърба на всеки от трите слона щяха да яздят по двама ловци. Слоновете щяха да се движат ветрилообразно, на разстояние стотина ярда един от друг. „Момчетата за суматохата“, както ги наричаше Ърли, щяха да се движат между трите чаапг, удряйки носените от тях тави една в друга, вдигайки шум, за да подплашват тигъра и да го карат да бяга. Надяваха се, че Олд Скар щеше да бяга към пешите ловци, които трябваше да стрелят по него само ако го виждаха ясно и в близост до него нямаше никакъв човек. Ловците, намиращи се на слоновете, щяха да стрелят само в случай на крайна необходимост.

— Когато стигнете до района в южната част, разпръснете се на около триста ярда един от друг, но не на повече, за да можете да виждате тия, които се движат от двете ви страни — посъветва ги Ърли. — Когато със слоновете се насочим южно към селцето, вие тръгвайте срещу нас. Минете от другата страна на бамбуковия гъсталак, но се движете в ниската биволска трева. Не навлизайте в тая чаанг трева, защото загубите ли се в тоя гъсталак, направо ставате обяд за котарака. Или пък някой от нас ще вземе да ви гръмне. Ако успеете да го гръмнете, тръгвате към него да го доубиете. Дори и да е смъртно ранен, той ще продължи да се движи, така че не го изпускайте от очи, преди да го доубиете отблизо.

— Слоновете няма ли да подплашат звяра и той да избяга? — попита Райкър.

— Тигрите не се плашат от слоновете — каза Ърли.

— В джунглата често обитават едни и същи места, без да се нападат и без да си пречат. Но съм виждал как веднъж тигър скача върху дванайсетфутов слон-самец и му откъсва половината ухо.

— Има ли нещо, което може да уплаши тигъра? — попита Коркскрю.

Ърли се замисли за момент, после отговори със съвсем сериозно изражение:

— Не мога да се сетя за такова нещо. Тоя звяр е стар. Изглежда е сляп с едното око, гладен е, а е станал вече по-бавен, за да може да ловува, та затова е станал човекоядец. Но е много опитен, не се заблуждавайте в това отношение, и е по-пасен от бременна кобра.

— С други думи, непредсказуем?

— Абсолютно.

Теглиха карти, за да определят кои ще яздят слоновете и кои ще бъдат пешите ловци. Мелинда и Джони Профит се паднаха на слона с водача, Уай Ти и Ърли се паднаха на втория слон, а на третия бяха Галахър и Райкър. Потър, Уъндърбой, Коркскрю и Хач щяха да ходят пеш.

Като се събраха в джипа на път за изходния пункт, Ърп се усмихна някак особено на Хатчър.

— Късмет, войнико — каза му той.

— И на теб.

Старият, раздрънкай джип се понесе напред по плодородната южнотайландска савана. От двете страни на пътя се простираха отрупани в цветове зелени полета, осеяни на места с плодни дървета. Навсякъде се забелязваха резултатите от неуморната, напрегната дейност на хората, подпомогната от усилията на животните, които използваха за обработването на земята. Домашните слонове тук бяха толкова често срещани, както и биволите. Но имаше и много места, които биха иредставлявали удобно укритие за тигъра.

Хатчър прегледа пушката „Н&Н“ 375-и калибър, която Ърли му беше дал с думите: „Рита като муле, но може да прекатури слон от двеста ярда.“

Пътуваха около две мили през неравния терен на саваната. Вече виждаха селцето, което изглеждаше безлюдно под лъчите на яркото предобедно слънце. Вратите на къщичките и на бамбуковите колибки бяха затворени. Уъндърбой се беше сгушил, облегнат в едната каната на товарния джип, и стискаше здраво пушката си, сякаш се страхуваше, че ще му изхвърчи от ръцете. Ручейчета пот набраздяваха странната черно-бяла маска на лицето му. Под боята Хатчър виждаше изгорялата, нагърчена кожа на лицето му. Почти можеше да помирише страха, обхванал Уъндърбой.