Уилям Дийл - Хулигани

Шефа проговори пръв. Изгледа ме над рамото на Доу.

— Благодаря ти — прошепна той. — Ти си смел мъж.

— Едва ли — казах аз. — Моята глупост беше причината да се озовем в това положение.

— Ние се върнахме, татко. Това е единственото, което има значение — намеси се Доу.

— Ще ти се отблагодарим за това, синко — изрече Шефа, притиснат към нея, сякаш се боеше да не нахлуе приливът и да я отнесе.

— Не ми дължите нищо — казах аз. — Стик беше човекът, който ни измъкна.

— Стик? — запита Шефа.

Двамата с Титан се опитаха да скрият изненадата си, но не ги биваше много за актьори.

— Едно ченге. Вероятно го познавате по-добре под името Мики Парвър — казах аз, когато най-сетне се опомниха.

— Какво се случи там, войниче? — запита Титан. — Последните два часа не можахме да чуем почти нищо по радиото.

— Бяхме прекалено заети, за да се притесняваме — отвърнах късо аз.

Предадох им накратко какво се беше случило от момента, в който бяхме напуснали Брийзис до приключването на стрелбата.

— Костело, Брониката, Чевос и Нанс Турчина са мъртви всичките, заедно с девет от телохранителите си — завърших аз.

— Господи — прошепна Шефа, притискайки още по-силно Доу към себе си.

— Четиримата са организаторите на убийството на Талиани — продължих аз. — Моето предположение е, че в повечето случаи Нанс е бил стрелецът, макар че никога няма да го разберем със сигурност.

Титан вдигна поглед като ужилен от оса.

— Брей, проклет да съм — каза той.

— Всичко ще мине, защото Парвър не остана жив — казах аз. — Загина, докато ни спасяваше двамата с Доу.

Титан се втренчи в мен. Измина цяла минута, преди да произнесе:

— Какво искаш да кажеш с това, че ще мине?

— Искам да кажа, че пред следствието ще мине.

— Мисля, че ти току-що каза, че Костело стоял зад всичко, войниче — изрече предпазливо Титан.

— Казах, че мога да пробутам идеята. Някой да има нещо против?

Доу ме загледа с любопитство.

— Не разбирам — каза тя.

— Не е необходимо да говорим за това точно сега — обади се Шефа.

— Да говорите за какво? И с кран не можете ме измъкна от стаята, да знаете! — запротестира бурно тя.

— Остави — изрече Титан, с поглед забит в краката си.

— Не! — произнесе рязко Доу, като се изправи. — Какво е всичко това?

— Нищо, скъпа. Просто бизнес — каза Шефа.

— Какъв бизнес? — заупорства тя.

— Бизнесът със смъртта — намесих се аз. Исках да го знае. Исках да изчистя всички тъмни ъгълчета, веднъж и завинаги.

— Кажи й — произнесе Шефа. Беше прекалено стар и уморен, за да спори.

— Работата е там, че ние двамата разбираме много добре, нали, мистър Стоуни? — проговорих.

Титан ми обърна гръб и се загледа в студената камина.

— Парвър беше агент на Хладилника, същия отдел, в който работя и аз, но беше прикрепен към Дъч Моорхед и групата му — казах. — Стик претендираше, че не знае нищо за Синсинатската Триада до момента, в който Сиско Мацола, не се натъкна на нея само преди месец или някъде там. Никога не ме е бивало в писането на доклади. Това е една от грешките ми.

— Искаш да кажеш, че си способен да правиш грешки? — запита язвително Титан, все така с гръб към мен.

— О, и то много — уверих го аз. — Всички правим грешки.

— Например? — запита той.

— Например, в Синсинати разполагах с екип от петима души, с който в продължение на три години работехме върху Талиани. Огромно количество снимки, изрезки от вестници, доклади от проследявания, и матричен анализ на Триадата в нашите секретни файлове. Стик прекара шест месеца в изучаването на нашите доклади в компютъра преди дойде тук. Знаеше всичко за Талиани и отрепките му. Стик е открил Триадата веднага след пристигането си тук. А и няма как другояче да е било. Въпросът е, на кого е докладвал за това?

Никой не проговори. Доу още изглеждаше смутена.

— Няма ли желаещи да отгатнат? — запитах аз. — Добре, аз ще направя опит. Мисля, че е дошъл при теб, мистър Стоуни. Ти си единственият логичен избор, не Дъч. Ти си единственият тук с желязна ръка. Ти представляваш закона в Комитета.

Той не каза нищо; не отдели поглед от камината.

— И ти помоли Парвър да убие Талиани — завърших аз.

Титан се извърна и ме прониза със злобен поглед през стаята.

— Хайде сега пък, защо ще му да прави такова глупаво нещо? — запита Доу с отбранителен глас.

— Поради две причини, за които мога да се досетя. За да защити кариерата на Хари Рейнс, и за да скърши гръбнака на Триадата.

— Ха — възкликна Титан. — Аз не съм чудотворец.