Уилям Дийл: Хулигани

М-16 отново загърмя и водният дюшек се пръсна в хиляди миниатюрни гейзерчета. Нанс се хвърли на пода, сгушвайки се зад леглото.

Костело измъкна своя 38 калибров пистолет и се хвърли към ъгъла, посягайки към Доу.

Издърпах пистолета на Чевос, изблъсках го от пътя си, хвърлих се през стаята, сграбчих сакото на Костело, и го запратих върху отсрещната стена. Това не го спря. Устните му оголиха венците и той извърна пистолета си към мен. Стрелях два пъти в гърдите му. Той политна назад към стената и рухна на колене. Пистолет се изрони от ръката му. Кокалчетата на пръстите му докоснаха пода. Втренчи се в катарамата на колана ми, после устата му се отпусна и зяпна.

Прозорецът до мен се пръсна на парчета. Завесите полетяха на пода и тогава чух зъболекарската машина, само на инч от ухото ми.

Бжжжжжжжжжжжжжжжжт.

Толкова за Чевос.

Натъпках една носна кърпичка в ръкава си. Раната от куршума болеше страхотно. Усещах аромата на бадеми или арсеник. Стик прескочи през рамката на разбития прозорец с грацията на танцьор, сграбчил картечницата в една ръка и М-16 в другата. Поднесе пръст към устните си и посочи към стаята на Нанс.

Дочухме бързи стъпки през разбитите стъкла и трясъкът на разбит прозорец. Стик сграбчи под мишница своята 180, измъкна един магнум от колана си, подхвърли ми го и се хвърли през вратата в спалнята, сграбчил отново в ръка 180.

— Бяга към водата — изрева Стик и скочи през разбития прозорец в градината зад къщата. — Остани с момичето. Той е мой.

Куршум изсвири между нас и се заби в рамката на прозореца. Стик се хвърли напред и стреля в отговор, после скочи и затича на зиг-заг между дърветата. Не издаваше дори и най-малък звук.

Върнах се в другата стая. Доу се бе обърнала към стената с ръце притиснати към лицето. Изведох я отвън, до стената на къщата, където нямаше опасност от куршуми.

— Остани тук и не мърдай никъде — казах й аз. — Тук си в безопасност. Трябва да проверя останалите стаи.

Тя кимна, но очите й не одобриха идеята ми.

Върнах се вътре.

Един бърз оглед изброи десет трупа в къщата. Никой не бе оцелял. Бомбата, или каквото беше избухнало, и автоматичната карабина след него, бяха убили петимата стрелци във всекидневната и тримата в кухнята.

Отвън се чу изстрел.

Последва го приглушен откос от М-16.

Проверих магнума и затичах през задната врата. Последва още един откос, вече долу край водата.

Затичах към тях.

Нанс беше на пристана. Започна да се качва на яхтата. Чух приглушения грохот на гранатомета и задната част на лодката се взриви. Нанс беше отхвърлен назад върху пристана. Изправи се на крака и продължи да тича, отдалечавайки се от Стик. Голямата луксозна яхта пламна. В светлината на пламъците зърнах Нанс да се качва на борда на една платноходка в края на пристана; платната й висяха отпуснати.

Стик се беше свил близо до въжето на платното на носа. Дръпна се настрани към сенчестата страна на платноходката, после изведнъж се хвърли напред.

Картечницата му запя.

Нанс успя да изстреля три куршума преди да започне своя последен танц. Изпъна се на пръсти, завъртя се като пумпал, и запляска с ръце по тялото си сякаш гонеше досадни насекоми. Ръцете му полетяха над главата и той политна назад върху палубата подобно на закла бик. Единият му крака подритва още няколко секунди и той замря.

Сграбчих захвърлената автоматична карабина и скочих върху палубата. Стик вървеше, олюлявайки се към кърмата, където лежеше Нанс.

— Стик! — изревах аз.

Той се обърна и се сгърчи за миг; изведнъж раменете ме провиснаха, коленете му се подгънаха и той рухна върху палубата.

Затичах към кърмата, където лежеше. Бях на десет фута от него когато той се изправи и повдигна картечницата. За миг си помислих, че се кани да ме застреля. Замръзнах на място. Той я насочи вляво от мен и натисна спусъка. Куршумите изрязаха една вертикална ивица по дължината на мачтата. Навсякъде се разхвърчаха късчета дървесина, последвани от водопад бели кристали. Сипеха се от дупките на куршумите в разбитата мачта, блестяха като снежинки, и вятърът ги отвяваше и запращаше надалеч в залива и в мрака. Стик въздъхна и главата му се люшна назад върху палубата.

Приведох се над него. Очите му бързо посивяваха.

Той отново ми се ухили с налудничавата си усмивка.

— Нали… беше… страхотна пукотевица — изрече той със странен и изтощен, далечен глас, — нали, Джейк?

— Беше страхотна пукотевица.

Устните му се раздвижиха, но не отрониха звук.