Уилям Дийл - Хулигани

Двама мъже пушеха спокойно в белведера.

Високо над тях, на върха на дюните които отделяха къщата от залива, се чуваше ясно смеха на детето, последван от дрезгавия смях на дядото. Веселият им дует беше допълнен от звука на грамофон свирещ „Ийст сайд, Уест сайд, навсякъде в града“. Детето беше яхнало въртележката, а дядо му стоеше до него прегърнал го с една ръка. Конете подскачаха нагоре-надолу по безкрайната кръгла писта с блестящи очи, раздути ноздри и отворени усти. А под тях в басейна плаваше забравена вътрешна гума.

Облечената изцяло в черно фигура се сви докато прибяга безшумно и бързо през водораслите разпръснати по дюната до едно определено място точно над къщата. Оттам се виждаше единствено басейнът. Фигурата носеше оръжие, което наподобяваше донякъде пушка, но беше по-голямо.

Тъмният силует се плъзна по повърхността и се приближи плътно до края на дюната, като се вгледа в стареца и детето. Зачака.

На гърба на къщата някаква жена се появи до плъзгащата стъклена врата.

— Рикардо, време е за лягане — извика тя.

Детето запротестира, но жената беше непреклонна.

— Хайде само още една обиколка — извика в отговор възрастният мъж и жената склони, като зачака.

Фигурата на върха на дюната също зачака.

Последната обиколка свърши и детето затича радостно по терасата, и после се върна при стареца.

— Целуни ме за лека нощ, дядо — извика му то.

Старецът се усмихна и размаха ръка.

— Uno momento — извика той в отговор, и после махна на мъжете в белведера да угаси въртележката.

Фигурата върху дюната нагласи нещо като ананас върху дулото на оръжието си и регулира някакъв бутон върху задната част на дулото. Разнесе едва доловим звук на метал удрящ се в друг метал.

Старецът се огледа, неуверен откъде беше дошъл звукът.

Единият от мъжете в белведера се изправи, пристъпи на терасата и вдигна поглед нагоре.

— Чу ли нещо? — запита го другият.

Първият само повдигна рамене и се върна обратно в белведера.

Разнесе се приглушена експлозия.

Пум!

Нощта сякаш въздъхна над главите им.

И тогава терасата в задния двор на къщата беше окъпана в отвратително червено-оранжево сияние.

Двамата мъже в белведера бяха размазани на земята. Дядото се изви назад в дъга като гмурец преди заден скок и след миг тялото му беше като издухано от терасата, след което се приземи в басейна. Кончетата от въртележката се пръснаха на хиляди парчета.

Нощният покой беше раздран от грохота на експлозия, кресчендото на строшени стъкла и писъци.

Моорхед беше забол седем фотографии върху корковото табло в преддверието на голямата зала, като всяка една от тях беше надписана с флумастер. След като вече бяхме идентифицирали Талиани и Франк Търнър като един и същ човек, Стинето и Нат Шерман също, Дъч ги зачеркна.

Само до преди два часа Талиани бе управлявал като капо ди тути капи, „бос на всички босове“ от синсинатската фамилия на Талиани, известна като „Синсинатската Триада“.

От петдесет годишни насам фамилията Талиани бе ръководила подземния свят в югозападен Охайо, издавайки заповеди от Синсинати. Основателят на клана, първият капо ди тути капи, беше умрял на осемдесет и три годишна възраст и никога не бе зърнал дори и с крайчеца на окото си как изглежда отвътре съдебната зала, да не говорим за затвора. След него империята е била поета от сина му, Джо „Скийт“ Талиани. За разлика обаче от стареца, който определено бе излъчвал южняшки чар, Скийт Талиани не излъчваше нищо особено, освен ако не се броеше атмосферата на касапин. По време на неговия режим фамилията Талиани бе образувала съюз с други двама водачи на мафиотски клонове. Единият от тях беше Туна Чевос, който се беше оженил за сестрата на Скийт Талиани и беше също така един от най-могъщите наркобарони на средния Запад. От другата страна на реката Охайо, един мафиозо от старото време на име Джони Драганата, дърпаше конците. Но когато един чернокос ирландски гангстер на име Баниън се опитал да завземе територията, Скийт се притекъл на помощ на Драганата. Войната продължила по-малко от три месеца. Било истинска касапница и доколкото знаех, не беше останал и един жив Баниън която да разкаже за случилото се.

Така се беше оформила Синсинатската Триада: Скийт Талиани, Туна Чевос и Джони Драганата.

Бях взел на прицела си Скийт, но ми бяха потребни три години от живота, за да приключа с него и бях прекарал по-голямата част от останалите две в опити да докажа, че брат му Франко беше завзел властта като капо на мястото на Скийт. Това се оказа много трудна и неблагодарна работа. Загубихме няколко от нашите агенти и свидетели при опита им да съберат доказателства срещу фамилията Талиани.