Уилям Дийл - Хулигани

Зачудих се защо Дъч не се намесва, за да предотврати свадата преди да е избухнала с пълна сила. И точно в този момент Сапата се захили, Салваторе избухна в смях, Чарли Едноухия се усмихна, и аз изведнъж проумях какво се беше случило пред очите ми. Човек може да стане свидетел на подобна сцена по време на сражение; такива сцени са често явление по бойните полета. Това приравняваше абсолютно всички. Или с други думи: аз ти вярвам; ние сме приятели; можеш да говориш каквото си искаш за мен; никой друг няма тази привилегия. То слепва в един неразрушим възел любовта и доверието между всички мъже подложени на нечовешко напрежение, мъжко другарство в което и най-кръвната обида придобива смисъла на най-висша похвала.

Започвах да разбирам какво беше имал предвид Дъч. Това беше едно много сплотено миниатюрно общество и те се опитваха да ми го демонстрират по своя си начин.

Всички се скъсаха да се смеят с изключение на Панчо Калахън, който дори и не раздвижи устни. Гледаше ме над сплетените си в пирамида пръсти със сивите си очи по начина, по който човек гледа сервитьора, когато е забравил поръката му. Схванах какво искаше да ми каже.

„Зарежи ги тия фамилиарни мухабети, смотаняк. Дай да видим какво носиш.“

— Вие, момчета, можете да репетирате сцената по-късно — намеси се Дъч, сякаш халосвайки ги с мокър парцал. — Ако искаме да научим нещо ново, трябва да си поотворим малко ушите. Да не би да сте забравили каква беше главната ни уговорка — да запазим града от организираната престъпност. А сега вижте на какво е заприличал.

Всички задружно се втренчиха в мен.

— Не него имах предвид — изръмжа Дъч. — а оня pfutzlucker Талиани.

Дъч никога не псуваше на английски, само на немски. Съмнявах се дали има човек от групата му който да е наясно кого псува шефът им през цялото време. Но и никой не проявяваше интерес.

— Хайде, давай — подкани ме той. — Постоянствай.

— Вижте, момчета, тази банда тук не е някаква кокошкарско сдружение и те не са дошли тук да си пекат задниците на плажа. Дошли са тук да купят града. Преследвам тия копелета от деня в който постъпих в Хладилника.

— И какво искаш да ни кажеш с всичко това? — обади се Луис Каубоя.

— Ще ви кажа какво искам — изрекох аз. — Законите срещу престъпната дейност на РИКО се отнасят за всички пари заработени от нелегални източници такива като НПП — казах аз, — което означава незаконно придобити печалби.

Това разсмя здраво Чарли Едноухия.

— А — изрече той, — чудесата на правителството никога не секват.

— А какво означава това РИКО? — запита съвсем сериозно Луис Каубоя.

— Престъпни организации замесени в рекет — или фасади на мафията — казах аз. — НПП просто означава парите, които те изкарват от наркотиците, хазарта, проституцията, политическите убийства, порнографията… всички любими номера на ЛКН. ЛКН трябва да пере доходите си, а това не е лесна работа. И не инвестират в законния бизнес — дори в банки — за да ги изперат. Законът за РИКО ни дава властта да ги стиснем за врата, ако успеем да докажем за който и да е техен бизнес, че се крепи на НПП. Успеем ли да го докажем, тогава конфискуваме парите им, предприятията им, оборудването им, яхтите и ролс-ройсовете и всичките им останали любими играчки. Освен това можем да заведем дела срещу рекетьорите и всички свързани с тях. Това се отнася за видни бизнесмени, политици, или всеки друг който се пъха в кревата им.

— Имаме ли разрешение да действаме в този аспект? — протръби Сапата.

— Да — вмъкна Салваторе. — Кога е финалът?

Още смях.

— Дайте възможност на човека да се доизкаже — изръмжа Дъч.

— Добре — произнесох аз, — да приключим с бюрократските дивотии. Сега ще ви кажа с какво си имаме работа. Ние от Хладилника прекарваме по-голямата част от времето си с местните полицаи, като правим връзката между известните ни рекетьори от ЛКН с НПП, и после НПП с официалните органи на властта които са били корумпирани. Точно това правя и аз — искам да разбера как са се впили в Дюнтаун и кого им се е наложило да купят. НЕ ме вълнуват отделните прояви на проституция или хазарт или дори убийства. На ваше разположение е всичко, до което успея да се добера в тази област.

— И тая песен сме я чували, старче — изрече язвително Чарли Едноухия.

— Стига с тия увертюри — намеси се Дъч. — Нека да се върнем на същественото.

Предадох им накратко историята на Триадата, но много накратко, за да не заспят.

— Франко Талиани беше много предпазлив — казах аз. — Преди да пипнем Скийт, Франко си беше изградил наистина солидно име. Беше голяма клечка в Синсинати. Правеше щедри дарения за изкуствата, балета, операта, местните спортни клубове, всичко включително и дружеството за спасяване на давещите се. Обичаше животните. Любимият на всички стар чичо Франко, нали така? След като катурнахме Скийт, разсъдихме, че Франко ще му се наложи да излезе от прикритието си, и започнахме да му правим матрица. Казваме й анализ на звената и връзките. Започнахме да правим диаграми от всяко късче информация до което успявахме да се доберем отнасящо се за Триадата, дори и най-незначителната. Разни простотии донесени ни от информаторите, в кои ресторанти обичат да се хранят, социални контакти, бракосъчетания, приятелства, познанства, навици, полицейски досиета, отпускарски пътешествия. По дяволите, ангажирахме даже и Интерпол да се занимава с тях докато биваха извън страната. Всичко се включваше в матрицата, като непрекъснато я изчиствахме от излишното, докато накрая приключихме със следното.