Джефри Дийвър - Танцьорът

Щом веднъж са ме наели, те вече са трупове. Те и без това всичките са такива.

Облечен в униформата на щатски маршал, той беше впил поглед в затъмнения коридор, а в краката му лежаха труповете на двамата дежурни. Не беше успял да опази униформата напълно от кръвта, но на дрезгавата светлина, която цареше в цялата къща, човек едва ли би забелязал тъмночервените петна върху тъмносинята униформа.

Тръгна да намери труп номер три.

Съпругата, щом така ти харесва, Стивън. Какво объркано и нервозно създание беше ти. Само като си спомня прежулените ти ръце и спаружената ти пишка. Съпругът, Съпругата, Приятеля…

Прониквай, преценявай, разсейвай, премахвай…

Умник.

Ех, Стивън… Ако ми беше в ръцете, щях да те науча, че в тази работа има само едно правило: винаги да бъдеш с една стъпка пред всички.

Сега в себе си имаше два пистолета, но не се канеше да ги използва. Не смяташе да действа прибързано. Ако сега се издънеше, никога нямаше да има шанса да убие Пърси Клей преди свикването на Голямото жури в понеделник.

Ето защо той безшумно влезе във фоайето, където стояха още двама маршали от охраната; единият четеше вестник, а другият се беше зазяпал в телевизора.

Първият вдигна поглед, видя Танцьора, униформата и се наведе отново към вестника си. После изведнъж пак погледна към него.

— Чакай — промълви той, внезапно осъзнал, че лицето не му е познато.

Но Танцьорът не пожела да чака.

Отвърна му с шат-шат върху двете му сънни артерии. Оня се свлече на пода и умря върху шеста страница на „Дейли Нюз“ толкова безшумно, че партньорът му дори не отлепи поглед от телевизора. Върху екрана една русокоса красавица, цялата отрупана със злато, обясняваше как се запознала с приятеля си благодарение на парапсихологичните си способности.

— Да чакам ли? Какво да чакам? — попита той, без дори да се обърне.

Този умря малко по-шумно от другаря си, но както изглежда, никой в къщата не го чу. Танцьорът завлече телата им под масата и ги остави там.

Когато стигна до задната врата, той се увери, че по касата на вратата няма сензори, и се измъкна навън. Двамата маршали отвън охраняваха зорко поста си, но не гледаха към къщата. Единият бързо се обърна към Танцьора, кимна и отново се върна към заниманието си. Сивотата на утрото вече доста изсветляваше, но все още бе твърде тъмно, щом постът не успя да различи лицето му. И двамата умряха почти без да гъкнат.

Що се отнася до тези отзад, на поста до езерото, Танцьорът им излезе в гръб. Дупна единият в сърцето откъм гърба и после шат-шат — разпра гърлото на втория. Докато се гърчеше на земята, първият нададе жален вой, преди да умре. Но, както и преди, никой сякаш не го чу; гласът му му напомни крясъка на птицата грумкач, току-що събудила се в розово-сивото утро.

Райм и Селито се бяха заровили в бумаги, когато пристигна факсът с ДНК-анализа. Тестът беше направен по бързата процедура, чрез предизвикване на верижна реакция под въздействието на полимераза, ензимът формиращ ДНК или РНК. Въпреки това той беше абсолютно категоричен: вероятността трупът пред тях да бъде на Стивън Кол беше поне шест хиляди към едно.

— Някой го е убил? — измърмори Селито. Ризата му беше толкова измачкана, че приличаше на увеличена петстотин пъти нишка полимер. — Защо?

Въпросът защо обаче не беше въпрос на професионален криминалист.

„Доказателство… — мислеше Райм. — Заради някакво доказателство.“

Той погледна към таблото с доказателствата на стената и очите му пробягнаха по всичките открити по време на следствието доказателства. Нишки, куршуми, парчета стъкло…

Анализирай! Мисли!

Знаеш реда. Правил си го милиони пъти.

Първо, установяваш фактите. После ги категоризираш по количество и качество. Създаваш си теории. Накрая си вадиш изводите. После проверяваш…

„Теории“, мислеше си Райм.

Една основна теория присъстваше по време на цялото следствие още от самото начало. Всички бяха смятали, че Танцуващия с трупове беше Стивън Кол. Ами ако това не беше вярно? Ами ако той беше само пешка, която Танцьорът беше използвал за своите цели?

Измама…

Ако това беше вярно, трябваше да има нещо, което да не се връзва. Нещо, което да сочи към истинския Танцьор.

Той за пореден път подробно разгледа таблото.

Не успя да открие нищо друго, освен зелената нишка. Но тя нищо не им казваше.

— Нямаме дреха от Кол, нали?

— Не, той беше чисто гол, когато го намерихме — отвърна докторът.