Любен Дилов - Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

Здесь есть возможность читать онлайн «Любен Дилов - Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Все пак нека не ги объркваме — змеят си е змей и е неизменно лошият, Иван Глупака пък е умният и добрият, а битките все за съкровища и жени се водят. На си мисля друго: защо народът признава диалектиката глупакът да се окаже мъдър, а образът на чудовището е неизменен? Нали когато някой е с повече глави, не е възможно поне една от тях да не стане предател?

Аз съм жалостив човек и, право, да си кажа, като дете винаги ми е ставало мъчно за змея, когато му отсичаха главите, макар, разбира се да съм си оставал на страната на героя. А сега вече съм убеден, че на змея в никакъв случай не му е по-леко с тия три глави, отколкото на Иван Глупака с едната, па колкото и мъдра да е тя. Да, да, така си мисля аз — че на злото никак не му е лесно да излиза, въпреки многоглавието си, само срещу разноликия и хитър човек, и затова все гледа да се съюзява с доброто, та белким с дружни усилия се справят с това най-странно от всички странни същества на планетата. Ето такава една приказка ако ми напишеш, в която да не падат напразно толкова глави, сигурно ще ти бъда признателен. Как смяташ да я озаглавиш?

— Заглавието и последната редакция на произведението са право на този, който дава поръчката — отговаря ми компютърът.

О, радвам се аз, значи и той не ограничава свободата на твореца — защото отначало доста се шушукаха такива слухове по адрес на компютрите от новото поколение.

— Е — казвам му. — Дай тогава да сложим една може би смешно, може би парадоксално за някого заглавие, но за мен то ще се свърже с диалектическите ми възгледи за живота и с неугасналата ми още напълно способност да съчувствувам. Да я наречем

Приказка за доброто чудовище

Като видя чудовището, Иван си каза: Тая работа няма да стане така! Прихвана внимателно меча си, за да не издрънчи, и се скри в храстите да обмисли какво да предприеме.

Чудовището имаше три грозни глави с по един остър рог на всяка. При издишването от шестте му ноздри бликаха синкави пламъчета, сякаш целият му огромен търбух беше напълнен със спирт или пропан-бутан. Същинска газова печка с три котлона! — рече си Иван; той никога не губеше чувството си за хумор, когато беше добре скрит.

Зад гърба на чудовището зееше черната паст на пещерата, пълна с не по-малко плашещи тайни. По обед пристигна една каруца, която чудовището приветствува с нетърпеливо ръмжене. Дългобрадо джудже смъкна с пъшкане от нея заклана крава и едно зайче. Кравата просна пред дясната глава, зайчето хвърли пред средната, а на лявата глава каза:

— Твоят ред е утре — след което скочи в каруцата и изчезна.

Лявата глава се извърна, да не гледа как колежките й ядат, а пламъчетата в ноздрите й почервеняха. Двете глави свършиха бързо с обяда си и заклюмаха сънливо. Дясната клюмаше два пъти по-силно от средната, тя направо си спеше.

Сега е моментът, реши Иван, излезе от храстите и подвикна:

— Ей, ти, я ела малко насам!

— Какво искаш, човече? — вдигна се настръхнала гладната глава.

— Съкровищата — отвърна Иван и посочи към пещерата.

— Не може — отсече чудовището. — Върви си из пътя!

— Виж какво — каза Иван. — Аз все едно ще ги взема, ще те убия и ще ги взема…

— Ще ме убиеш ли? — разсъниха се и трите глави, а пламъчетата в шестте им ноздри весело заиграха е цветовете на дъгата. — Ти? Мен ще убиеш? Ха, ха, ха…

— Смей се, ти смей се, но аз съм третият брат! Не си ли чувал приказката? Третият брат винаги убива чудовището.

Главите се вдигнаха сепнато, изгледаха го с разширени очи, пламъчетата се затаиха в ноздрите.

— Наистина ли си третият брат?

Иван вдигна извинително рамене:

— Уви, третият съм! Но нека не правим като в приказките. Минаха тия времена. Глупаво е да се пролива кръв за чужда сметка. На ония еснафи им дай само някой да убива чудовища заради тях. Пък ти си всъщност едно добро чудовище.

— Какво, какво съм? — зинаха от изумление трите глави.

— Ами да, ти си едно много добро чудовище. Веднага те разбрах.

— Първо, не съм чудовище, а змей — пуснаха главите по едно-две плахи пламъчета. — И второ…

— Добре де, змей — все тая! Важното е, че си добър и ще се отместиш сега да взема съкровищата.

— Не съм добър — изпръхтя чудовището. — Хайде, махай се, да не стане като с братята ти!

— Ти май забрави, че съм третият — потупа Иван ножницата си. — Размисли малко, пък тогава решавай! Давам ти три минути да си помислиш, на глава по минута, после ще заиграе мечът.

Трите глави се изгледаха една друга изпитателно в очите. Дългите им шии бяха се извили като три гигантски въпросителни.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)»

Обсуждение, отзывы о книге «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x