Любен Дилов - Да избереш себе си

Брадата направи опит да се засмее, но смехът му прикриваше гузност.

— Те такъв киборг не са и сънували! Така ще ги оскубя…

— Не забравяй, че се налага да се правя и малко на глупак — прекъсна го Дан. — Иначе полицията… Поискай от Външните планети материалите, по които да се готвя! Ще им спестя и времето за специалното обучение. Още днес, Вик, моля те! Нетърпението е мозъчна работа, не на тялото и не успяхте да ми го ампутирате.

Освободен от каквито и да било грижи за тялото си, мозъкът Дан бе станал бездънен да поема нови знания. Складираше ги в себе си със скоростта и точността на биоелектронните чипове в паметта на изкуствените интелекти. А Институтът за външния планетен пояс, след като бегло се запозна с още по-усъвършенствания от прототипа киборг, въодушевено му заизпраща материалите за неговата подготовка. Възнамеряваше да го прати на Плутон за самостоятелна работа и започна широка рекламна кампания, за да събере чрез дотации и помощи поисканата му неимоверна сума. Киборгът явно си струваше парите, с него щяха да надминат всички институти за изучаване на планетите.

За да им помогне, а и да не се издаде, Дан автоматично се съгласи на скъпо платено участие пред телевизионните камери в най-гледаното време. Вече знаеше почти всичко за пребиваването си в космоса, но му струваше не малки усилия да се представи по роботски механичен в разговора с журналистите. Предпочиташе да говори по-малко и повече да забавлява телевизионните зрители със сензационни акробатически номера, с възможностите си да работи неограничено време в условия, каквито бяха невъзможни за стотици други роботи, които отдавна се опитваха да заместят човека в прекалено рискованите за него места.

След първоначалния шок от сякаш неограничените му способности неколцината журналисти от водещи всекидневници — от научните издания никой не бе допуснат, за да се избегне конкуренцията — изпаднаха в луд възторг, въпреки че като редактори на научнопопулярни страници бяха доста обръгнали на технически чудеса. За такъв киборг и те смятаха, че човечеството ще мечтае още десетилетия.

— Да — отвръщаше им Дан, стремейки се да подражава интонационно на другите киборги. — Рожба съм на покойния Даниел Димих. По негова идея и негови чертежи съм създаден. Той лично синтезира и гласа ми, за да не бъде обиден за хората.

Или:

— Да, подчинен съм на законите на роботизацията. Да служа на човека, да пазя човека и всичко, което служи за добро на човека. На последно място е да браня себе си, ако това не противоречи на другите заповеди в полза на човека.

Или:

— Да, въоръжен съм. Не знам с какво. Средствата ми се командват от друга програма.

Въпросите, доста професионално формулирани, заваляха един през друг:

— Дан, при експериментите не те ли заплашваха с нещо? Не изпробваха ли твоите рефлекси за самозащита? Не ти ли възлагаха да браниш човека?

Отвръщаше им много предпазливо, защото предварително чуваше в себе си техните клопки и неизричани замисли:

— Да, многократно. Правеха го с механични уреди, с автомати, с природни заплахи от всякакъв вид като свличания на пръст и лавини, удавяния в морето. Унищожавах всичко, което заплашваше човека или мен след човека. Ефикасно и бързо.

Естествено бе веднага да го посипят със своето „Как?“ и „Не регистрира ли начина?“, решили да изтръгнат нещо повече от него. Дан предвидливо отстъпи отговора на представящия го инженер от Института за външните планети.

— Съгласете се, господа, че киборг от такава класа не бива да издава всичките си възможности, особено своите защитни средства! Уверявам ви обаче, че никога не ще застраши нещо живо. Индикаторите за организми работят безотказно. Можете да проверите.

Те не пропуснаха да направят проверката по класическия начин за изпитване на киборги, а Дан използва сгодата, за да смае зрителите с нова серия от циркаджилъци, да им демонстрира бързина, ловкост и преданост на човека, каквито никоя разумна машина дотогава не бе притежавала. Едновременно с това декламираше знанията си за Вселената, за миналото и бъдещето на човечеството. А накрая, на въпроса дали има вече определена задача, твърде неприятно изненада новите си собственици, отвръщайки в не киборгски стил:

— Да, ще се пошляя за проба из астероидния пояс, после ще видим.

След предаването ръководството на Института за външни планети предпазливо се нахвърли върху му:

— Дан, нямаш правото да предрешаваш какво да правят с теб хората…