Любен Дилов - Съдебно дело - Целувката

— Други въпроси? — запита председателят на съда. Колегата му не бе изчерпал желанието си да изобличава:

— Защо погребахте загиналите там, а не ги докарахте според обичая? Прилича на опит да се скрие истината за смъртта им.

— Като отидем, ще им се направи ексхумация от специалисти. Те са балсамирани и херметизирани. А ги погребахме там, за да спазим една друга, по-важна, традиция. Човечеството винаги и навсякъде е живяло и се е развивало върху гробовете на своите пионери. Те са неговите корени.

— Смятали сте, че ние скоро ще заселим тази планета, така ли да го разбирам? — запита съдията, но, въпросителният му поглед бе отправен към скамейката, където седеше планетарният съвет.

— Длъжни сме. Ако искаме да престанем да бъдем някакви полумашинни космически къртици, ако искаме отново да се превърнем в хора, волни и прекрасни, каквито са ги видели моите другари.

— И нищо друго ли няма да заплашва там човека? — иронично присви едното си око съдията; очевидно си се чувствуваше по-удобно в ролята на къртица.

— Нищо. Освен онова, което той ще носи със себе си — върна му иронията лекарят. — Затова ще е по-добре да забрави тука някои нещица.

Съдията се накани да продължи схватката, но председателят на съда рязко се изправи.

— Съдебното дирене приключи. Компютър Темида, дай заключение по делото!

Компютърът мигновено се отзова с дълбок и абсолютно равнодушен глас, сякаш с гласа на самата богиня на справедливостта:

— Щурман Ерик Зети — виновен. Космопилотка Дара Садова — виновна. Доктор по екзобиология, инженер-лекар Марон Мар — виновен.

Цялата зала се втрещи с нещо като погнуса в лъскавата, студена, безока и безуха машина. Импозантната фигура на председателя на съда се прекърши, главата му хлътна в раменете. Той се опря с две ръце на масата и рече почти умолително:

— Компютър Темида, направи проверка за грешки! Дай мотивация! Писмено!

Половин минута, една вледеняваща половин минута — толкова й трябваше на тази електронна богиня на справедливостта, за да преобърне в себе си цялото дело. Гласът й повтори със същото безстрастие: виновен, виновна, виновен. Едновременно с това печатащото устройство изсипа на съдийската маса няколко листа с обозначението спрямо кои закони и параграфи от космическия кодекс е извършено провинението.

Председателят взе листовете, погледна ги, рече:

— Съдът се оттегля, за да вземе решение. Може би ще трае повече, ние все пак не сме компютри. Присъдата ще бъде произнесена утре.

© 1989 Любен Дилов

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

Любен Дилов. Ние и другите. Фантастични новели

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990

Редактор: Бистра Сакъова

Художник: Текла Алексиева

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Коректори: Жанета Желязкова, Надя Костуркова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12180]

Последна редакция: 2009-06-19 20:15:00