Самуел Дилейни - Вавилон 17

— На Реа IV.

— Е, не е голяма, но все пак… Останали сте на свобода шест месеца. Имате ли някаква идея за това кой сте бил преди да изгубите паметта си?

Бътчър отново вдигна рамене.

— Сигурно са проверили дали не работите под хипноза за някого. Не си ли спомняте какъв език сте говорили по-рано? Речевите ви образци би трябвало да се основават на предишния ви език. Или да разберете за „аз“ и „ти“, когато чуете новите думи.

— Защо тези думи трябва да означават нещо?

— Зададохте въпрос, на който не мога да отговоря, защото не разбирате значението на тези думи!

— Не — в гласа му звучеше недоволство. — Не. Отговор има. Думите на отговора трябва да са прости. Това е всичко.

— Бътчър, съществуват някои понятия, които се обозначават с думи. Ако вие не знаете думата, не можете да разберете понятието. А ако вие не разбирате, няма и отговор.

— Споменахте два пъти „вие“, нали? Но няма нищо неясно. Следователно „вие“ няма значение.

Тя въздъхна.

— Този път е така, защото използвах думата по инерция, без да се опирам на реалния й смисъл — просто като речеви оборот. Зададох ви въпрос, на който не успяхте да отговорите.

Бътчър се намръщи.

— Разбирате ли, вие бихте могли да уловите смисъла на тези думи, ако се замислите над това, което говоря. Най-добрият начин да се изучи един език е като го слушаш. Затова слушайте. Когато вие — тя го посочи — казвате на мен — тя посочи себе си: — „Знаем, че корабът трябва да се унищожи — и той е унищожен. Сега трябва да се спуснем по Езика на Дракона и «Тейрик» тръгва по Езика на Дракона“, вие два пъти се ударихте с юмрук — тя докосна лявата му ръка — по гърдите си — и насочи юмрука си към гръдния му кош. — Юмрукът се опитваше да каже нещо… Ако можехте да използвате думата „аз“, не би се наложило да се удряте по гърдите. Искахте да кажете следното: „Вие знаехте точно кои кораби да ударим и аз ги унищожих. Сега искате да се спуснем по Езика на Дракона и аз ще насоча «Тейрик» натам.“

Бътчър отново се намръщи.

— Да, юмрукът казва нещо.

— Не сте ли забелязвали, че понякога се опитвате да кажете нещо, а ви липсват думи, с които да изразите идеята си? В началото е била думата. Щом нещо не е наречено, то не съществува. Обаче мозъкът ви иска то да съществува, иначе нямаше да се удряте по гърдите или по дланта. Умът ви иска тази дума. Позволете ми да ви науча.

Той се смръщи още по-силно.

Мъглата между тях се разсея. Сред трепкащите звезди се движеше нещо прозрачно. Ридра и Бътчър се приближиха до устройството, което трансформираше получавания сигнал в зрителен образ.

— Ето — каза мъжът. — Чужд кораб.

— Той е от Кайбирия IV. Поддържат Съюза.

Бътчър остана доста учуден от факта, че Ридра позна кораба от пръв поглед.

— Много странен звездолет.

— Интересно изглежда, нали? — Ридра го погледна.

— Джебъл не знае откъде е — каза Бътчър.

— Не съм ги виждала от дете. Превозвахме делегати от Кайбирия до Съдът на Външните Светове. Майка ми беше преводачка там — тя се подпря на перилата и погледна към кораба. — Не мога да си представя, че едно толкова неугледно съоръжение може да лети из космоса и хиперстатиса.

— На Кайбирия има ли думата „аз“?

— О, да, дори имат три форми за тази дума — аз съм под температура шест градуса, аз съм между шест и деветдесет и три градуса, аз съм над деветдесет и три градуса.

Бътчър изглеждаше потресен.

— Това е свързано с възпроизводителните им функции — обясни Ридра. — При температура под шест градуса са стерилни. Могат да се съвъкупяват при температура между шест и деветдесет и три градуса, а над тази температура могат да зачеват.

Кайбирийският звездолет едва забележимо се местеше по екрана.

— Може би ще ви стане по-ясно, ако ви кажа следното: известни са девет разумни раси. Всички са разпространени толкова, колкото и ние. Всички са технически развити и имат сложна икономика. Седем от тях са въвлечени във война и въпреки това рядко се срещаме. Толкова рядко, че и опитен капитан като Джебъл не може да ги познае, когато ги види. Искате ли да ви кажа защо е така?

— Защо?

— Поради несъвместимостта на комуникационните средства. Да вземем за пример кайбирийците. Имат достатъчно знания, за да накарат яйцевидните си кораби да сноват между звездите. Те нямат думи за „дом“, „жилище“ и „домашно огнище“. Например изречението: „Трябва да защитаваме своите семейства и домове.“ Помня, че когато подготвяхме договора с тях в Съда на Външните Светове ни потрябваха четиридесет и пет минути, за да кажем тази фраза на кайбирийски език. Цялата им култура е изградена на температурните промени. Цяло щастие е, че знаеха какво е това семейство — освен хората те са единствените, които създават семейства. Но що се касае до думата „дом“… Преводачите ни се спряха на следното описание: „… Помещение, което създава температурна разлика с околната среда с такова количество градуси, което прави възможно организма да съществува при деветдесет и осем цяло и шест десети градуса по стоградусовата скала; същото помещение е способно да понижи температурата през горещия сезон и да я повиши през студения; това е помещение, където има условия да се запази органичната храна, а също да се загрее тя до температурата на кипяща вода, за да се приведе вкуса в съответствие с желанията и потребностите на обитателите на помещението, които поради милионите смени на горещи и студени сезони са се приспособили към резките промени на температурата…“ и така нататък. В крайна сметка успяхме да им създадем някаква представа за това какво е „дом“ и защо трябва да се защитава. Когато им обяснихме принципното устройство на климатичните инсталации и централното отопление, нещата потръгнаха. Спомням си още един случай… В Съда на Външните Светове имаше огромна централа за преработване на слънчева енергия. Възможно е един кайбириец да мине през централата и след това да я опише на друг, който никога не я е виждал толкова точно, че вторият да създаде нейно точно копие, като спази дори и цвета на стените. Точно това се случи, защото решиха, че сме изобретили нещо ценно и искаха да го изпробват сами. В това описание бяха указани всички детайли с най-точните им размери. И всичко бе описано с девет думи! Девет малки думи…