Колин Декстър - Поздрави от рая

Това е любовно писмо, но моля, не се притеснявайте прекалено много, тъй като то всъщност няма значение. Сега Вие се занимавате с разследване на убийство и ние се срещнахме за кратко във връзка с този случай. Не зная защо, но мисля, че истински, бързо и щастливо се влюбих във Вас. Ето, това е!

Не бих написала това глупаво писмо, докато не прочетох биографията на Томас Харди, където той (според собствените му думи) казва, че никога не е могъл да забрави лицето на едно момиче, което веднъж му се усмихнало, яздейки на кон покрай него. Той знаел името на момичето, всъщност те двамата живеели близо един до друг, но връзката им никога не се развила дори дотам, че да си говорят. А аз поне дотолкова успях!

Сега скъсайте това! Казах Ви какво изпитвам към Вас. Почти искам да съм заподозряната в този случай. Може пък аз да съм убиецът! Ще дойдете ли да ме арестувате? Моля Ви!

Писмото нямаше поздрав и подпис и докато Морс го четеше, в изражението му се съчетаваха и неприязън, и някакво странно приятно чувство. Но, както бе казало самото момиче (което и да бе то!) — това всъщност нямаше значение. Все пак, за всеки мъж би било странно да не се заинтересува от самоличността на подобен подател. И в продължение на няколко минути през този зимен следобед Морс седя замислен на бюрото си. Това момиче сигурно бе приятно — и беше направила само една правописна грешка…

В 17:10 ч. се обади Луис — с ликуващ глас.

Луис бе открил копието на писмото във вътрешния горен джоб на доста старо спортно сако. И това откритие очевидно бе тъкмо онова, на което Морс се бе надявал; тъй че Луис не можа да скрие ликуването си, когато съобщи за намереното. От своя страна, Морс не можеше да прикрие задоволството си и когато (само след около половин час) Луис донесе четирите ситно изписани на ръка страници, Морс ги пое с благоговението, което би било достойно за учен-изследовател на Библията, на когото се е паднала честта да види Codex Vaticanus .

Ти си егоистична неблагодарна кучка и ако си мислиш, че просто можеш да се измъкнеш, когато си поискаш, по-добре знай, че те чакат още доста главоболия, тъй като може би и аз имам някои претенции. Опитай се да разбереш какво имам предвид. Ако можеш да се държиш като кучка, добре е да знаеш, че и аз мога да постъпвам така. Ти успя да получиш от мен това;-което искаше, и само защото аз пожелах да ти го дам, си въобразяваш, че можем да зарежем всичко и да приключим на чисто. С настоящето писмо искам да ти съобщя, че това не може да стане и, както вече казах, по-добре е да разбереш какво имам предвид. Можеш да бъдеш сигурна, че няма да се измъкнеш. Винаги казваш, че не можеш много да говориш по телефона, но в понеделник можеше, нали? Не е трудно да се досетя откъде се обади. Не си свободна тази седмица, а може би и следващата, а пък и по-следващата седмица! Знам, че не съм видял чак толкова колкото теб, но не съм глупак и мисля, че го знаеш. Казваш, че следващия семестър няма да се запишеш за вечерните часове, а това беше единствената възможност да се виждаме по-дълго. Е, аз не искам някое любезно благодарствено писмо. Но искам едно нещо и съм съвсем сериозен, когато казвам, че ще го получа. Трябва да те видя отново — поне още веднъж. Ако имаш поне някакво чувство на почтеност към мен, ще се съгласиш. А ако имаш поне капка здрав разум — да оставим настрана чувствата — пак ще се съгласиш да се видим, защото ако не го сториш, ще взема мерки. Не ме подтиквай към такива неща. Никой не знае за нас и бих искал нещата да си останат такива, каквито бяха. Нали си спомняш колко внимавах и как никой от твоите колеги не разбра нищо. Не че за мен това има особено значение, поне не и наполовина колкото за теб. Не забравяй това. Така че, направи както искам и нека се срещнем следващия понеделник. Кажи им, че трябва да ходиш на зъболекар и аз ще те чакам както обикновено пред Лятната Библиотека в Съмъртаун в един без десет. Направи така, че да дойдеш — и заради себе си, и заради мен. Може би трябваше да усетя, че охладняваш към мен. В училище учихме една история, в която се казваше, че винаги има някой, който целува и друг, който си поднася бузата. Е, нямам нищо против това, но трябва да те видя отново. Много пъти си ме желала силно, много пъти си била в състояние да счупиш световния рекорд по събличане, и това не е било само защото сме имали на разположение всичко на всичко четиридесет минути. Така че, ела на срещата в понеделник, иначе ще трябва да понесеш последствията. Току-що си помислих, че последното изречение звучи като заплаха, но аз не искам да бъда груб. Може би никога не съм казвал това, което наистина мисля, но знай, че се влюбих в теб, още щом видях отгоре отблясъците на слънцето върху златистата ти коса. До понеделник — един без десет — или…!