Колин Декстър - Поздрави от рая

Какво точно се е случило тогава, не знаем — а може и никога да не разберем. Но малко след това семейство Бауман изиграват останалата част от вечерта по възможно най-добрия начин — преструват се, че ядат, че са влюбени един в друг, преструват се, че се забавляват.

Шансът да ги разпознаят е съвсем малък: тя е скрита зад фереджето си, а той е начернил лицето си. Но и двамата държат да ги видят как се прибират в пристройката след свършването на празненството и в действителност Том Бауман доста проиграва ролята си. Той изчаква двете жени, за които знае, че са настанени в пристройката, мята ръце през раменете им — при което изцапва палтата им с мазилото — и създава впечатлението у всички заедно и у всеки поотделно, че отива да спи. Биниън е вървял отзад — доста наблизо. Но ключалката е доста проста и след като Биниън се е уверил, че всичко е наред, семейство Бауман са се измъкнали в зимната нощ. Те са отишли и са взели колата си от Уестгейт — или където е била паркирана — след което Том Бауман е закарал Маргарет на Чарлбъри Драйв и тя е запалила лампите, за да помислят съседите, че празнува Нова година. Самият Бауман се е изгубил в нощта, така че ако се окаже необходимо, да може да има алиби от „Инвърнес“ или където е осъмнал на следващата сутрин, а на Маргарет е оставил предварително написаната бележка за въображаемата приятелка. Е, това е, Луис! Това се е случило, доколкото аз мога да го разгадая.

Самият Луис бе слушал с голям интерес и без да прекъсва разказа на Морс. И въпреки, че с изключение на времето на убийството, това не беше особено потресаващ анализ, то беше точно от онзи вид скалъпени хипотези, които Луис бе свикнал да чува от Главния инспектор — навръзване в обща схема на всички очевидно несъвместими улики и объркващи доказателства. Но в тезата на Морс имаше един-два пропуска; така поне виждаше нещата Луис.

— Казахте, че са прекарали следобеда в леглото, сър. Но, ако трябва да бъдем честни, не намерихме особени доказателства в подкрепа на това твърдение, нали?

— Е, може да са го правили и на пода — не знам. Аз само казах какво може да се е случило.

— А прислужницата, сър — Манди ли беше? Не идва ли някой обикновено около седем часа да оправя юрганите…?

— Юргани? Луис! Вие май още живеете в деветнадесети век. А това не е и „Уолдорф Астория“, все пак.

— Все пак има риск, сър — някой може да влезе и да намери…

— Персоналът не е бил в пълен състав, Луис — нали знаете.

— Но семейство Бауман не са го знаели!

Морс кимна.

— Не-е. Но са могли да закачат на вратата една от онези табели, гласящи „Не безпокойте“. Всъщност, те са го и направили .

— Но все пак е рисковано да окачваш подобни табели, когато си на карнавал.

— Луис! Не разбирате ли? Та те през цялото време са поемали рискове.

Както винаги, когато Морс избухваше по подобен начин, Луис знаеше, че е добре да не настоява. Очевидно, това, което Морс твърдеше, бе вярно; но Луис чувстваше, че някои от обясненията съвсем не звучат убедително.

— Ако е така, както казвате, сър, и Бауман е бил маскиран и готов да излезе в абсолютно същите дрехи, както и другия човек, то къде е бил той…?

— Къде ? Отде да знам. Но съм сигурен, че само му е останало да довърши някои неща.

— Мислите ли, че го е направил в Пристройка 3?

— Възможно е. Или може да е използвал мъжката тоалетна, до рецепцията.

— Не би ли трябвало мис Джонстън да го е видяла?

— Откъде мога да знам? Да я попитаме ли, Луис? Аз ли да я питам? А защо вие не я питате — вие и на мен задавате много досадни въпроси.

— Това е само защото не мога напълно да разбера някои неща, сър.

— Мислите, че всичко съм объркал, така ли? — каза Морс тихо.

— Не! Съвсем сигурен съм, че сте на прав път, сър, но някак си нещата не се връзват, нали?

На вратата се почука и носейки поднос с кафе и бисквити, влезе Джудит, слабичката и привлекателна лична помощничка на секретарката.

— Мис Гибсън мислеше, че бихте могли да искате нещо за освежаване. — Тя остави подноса на бюрото. — Ако имате нужда от нея, тя е при Заместника; вътрешният номер е 208.

— Тук се отнасят с нас почти като с ВИП, за разлика от Управлението — беше коментарът на Луис, след като тя излезе.

— Е, тук хората са по-цивилизовани, нали? Приятни хора. Повечето от тях и муха не биха убили.