Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

В детството си, когато го развеждаха по разни археологически обекти, Морс никога не бе могъл да сподели изблиците на нечие фанатизирано превъзнасяне пред няколко разпадащи се римски тухли. Дори по онова време не самите материални археологически находки, а писаното за тях бе възбудило любопитството му и бе допринесло за последвалото негово възхищение от древния свят. Трябваше да се очаква следователно, че макар и твърде необикновеното откритие на Луис да бе единственото и най-драматично постижение в мнимия процес, тъжната гледка на чифт съсухрени обувки и още по-потискащият чифт смачкани дамски гащи ще охладят малко ентусиазма на Морс. Поне за момента. Що се отнася до даровете, получени от Кристин обаче, колко чудно привлекателни и навеждащи на размисъл бяха те!

От данните във вестниците скоро стана ясно, че полковникът не бе пропуснал нито една очевидно значима подробност. Все пак, както при повечето криминални случаи, именно на пръв поглед незначителни, случайни, почти нямащи никаква връзка помежду си подробности можеха да променят в един миг тълкуването на установени факти. А тук имаше доста подробности (неизвестни на Морс досега), които го караха да повдига вежди на повече от милиметър нагоре.

Първо, като четеше между някак замазаните редове на фотокопираните материали, му ставаше доста ясно, че обвинението в кражба вероятно било оттеглено при първия процес поради факта, че свидетелските показания (наличните) сочели предимно младежа Уотън, следователно било необходимо завеждането на индивидуално дело, и то срещу малолетен. Ако някой от останалите членове на екипажа е бил замесен, то най-вероятно това е бил Таунс (човекът, депортиран в Австралия) и съвсем сигурно очевидно никакви доказателства не можели да бъдат приведени против двамата впоследствие обесени за убийство мъже. Тогава какво би могло да бъде това нещо, което с жаден поглед младежът е търсил да открадне от багажа на Джоана Франкс? Свидетелските показания не даваха никакъв ясен отговор. Но положително имаше едно нещо, по което крадците предимно си падаха, независимо дали през 1859 или 1989 година: парите.

М-м-м…

Второ, съществуваха достатъчно доказателства от онова време, които навеждаха на мисълта, че именно Джоана вероятно е издържала семейството при втория си брак. Каквото и да бе я накарало да се влюби силно в Чарлз Франкс, коняр от Ливърпул, именно Джоана бе молила настоятелно новия си съпруг да не пада духом по време на сполетелите ги неудачи през ранните месеци на техния брак. Откъс от писмо до Чарлз Франкс всъщност бе прочетено в съда вероятно (както Морс виждаше нещата) в подкрепа на факта, че по-скоро Чарлз, изглежда, е бил на ръба на психическо разстройство, обратно на твърденията на лодкарите, че Джоана е била побъркана:

„С голямо съжаление, мили ми съпруже, прочетох страшно несвързаното ти писмо — моля те, скъпи, бори се срещу това, което, страхувам се, те чака, ако не успокоиш изтерзания си ум. Загубата на разума е ужасно нещо и ще разбие нашите надежди. Бъди силен и знай, че скоро ще бъдем заедно и добре осигурени.“

Трогателно и красноречиво писмо.

Дали и двамата не са били малко неуравновесени?

М-м-м…

Трето, различни клетвени показания от двата процеса ясно говореха, че макар и „летящите“ лодки да са работели най-добре при стриктното привеждане в действие на комбинацията „двама на вахта — двама свободни“, на практика доста често четиримата членове на такъв екипаж размествали дежурствата си, за да угодят на лични предпочитания или изисквания. Или похотливи желания може би? Морс след това прочете с повишен интерес доказателствата, приведени в съда (къде сте, полковник Денистън?), че Олдфийлд, капитан на „Барбара Брей“, е платил на Уолтър Таунс шест шилинга, за да поеме от него трудната задача да „прекара“ лодката през тунела при Бартън. Морс кимна с глава: въображението му вече го бе пренесло там.

М-м-м…

Четвърто, показанията като цяло силно навеждаха на мисълта, че през първата половина от пътуването Джоана се е чувствала напълно щастлива в компанията на лодкарите по време на различните спирания: хранела се на една маса с тях, пиела с тях, смеела се заедно с тях на шегите им. Шегите намалели обаче през втората част на пътуването, когато, както прокурорът бе подчертал неведнъж, Джоана се бе проявила като безпомощна,злочеста душа, зовяща (на моменти в буквалния смисъл) за помощ, съчувствие, закрила, милост. И един съдбоносен и драматичен факт: колкото повече се увеличавало алкохолното опиянение на екипажа, толкова по-трезва ставала Джоана, а представените пред съда показания на съдебния лекар бяха неоспорими: никакви следи от алкохол не били намерени в кръвта й.