Джуд Деверо - Клариса

— Хенри жадува да прибере и последното ни пени — говореше мрачно Гевин. — Защо забравя, че сме извоювали богатството си с честен труд? И други крале са се опитвали да ни го отнемат и не са успявали. Хенри също няма да успее. — Той свали боздугана си от стената и го размаха над главата си. — Ако Стивън не вразуми Майлс, ще отида аз!

Без да се бави, той събра хората си и препусна към Шотландия.

— А какво ще стане с Рейн? — попита тихо Клариса, докато люлееше Катрин на коленете си. — Кой ще го пази от заплахите на краля?

— Хенри няма да посмее да изгори гората — успокои я Джудит, която мислеше както винаги практично. — В Англия останаха твърде малко гори. Рейн никога не би тръгнал срещу краля начело на банда главорези, не смяташ ли и ти така?

— Ами ако все пак го направи? Рейн би сторил всичко, за да отмъсти за нанесената му несправедливост. Ако повярва, че брат му е в опасност, никой не може да предскаже действията му.

— Този път Майлс ще послуша Гевин. Моля се на Бога да се вразуми — прошепна тихо Джудит. — Роджър ще си върне сестрата и всичко ще се оправи.

Двете се погледнаха мълчаливо. Това беше последната им надежда.

— Аз ще отида при Рейн — реши изведнъж Клариса и скочи от мястото си. После погледна безпомощно снаха си. — Дали изобщо ще ме пусне в гората?

— Не съм сигурна дали постъпваш правилно, Клариса — опита се да я спре Джудит. — Сигурно знаеш, че мъжете от семейство Аскот са страшни в гнева си.

— Мила Джудит, ти познаваш гнева на Гевин и въпреки това вършиш всичко, което смяташ за правилно, нали? Ако Гевин беше в опасност, ти нямаше да се поколебаеш да му помогнеш, знам това. И щеше да използваш всички възможни средства.

Джудит помълча малко.

— Знаеш ли, когато един зъл човек залови Гевин, аз поведох рицарите срещу него… — промълви замислено тя.

— А аз отивам в гората при мъжа си. Ти ще се грижиш за Катрин, нали? Тя е твърде малка и не мога да я взема със себе си. В гората е студено.

— Клариса, сигурна ли си в себе си?

— Ще се опитам да отклоня вниманието на Рейн. Убедена съм, че той мисли непрекъснато за случилото се и си представя как ще отмъсти на Чатауърт. Кой знае какво става в главата му. Знаеш ли, аз съм в състояние да го надвикам и да го принудя да ме изслуша. Той сигурно не знае какви стъпки е предприел Гевин, за да освободи лейди Фиона.

Тя стана и притисна бебето до гърдите си.

— Ще ида да се подготвя за пътуването. Ще ми трябва шатра. Убедена съм, че Рейн няма да се съгласи да ме пусне в своята.

— Надявам се да ти прости в същия миг, в който те види пред себе си — прошепна съзаклятнически Джудит и очите й засвяткаха дяволито.

— Да ми прости! — възрази сърдито Клариса и в същия момент разбра, че снаха й се шегува. — Ще се наложи да го моля за прошка, че ме е обвинил в предателство. Знаеш ли, ще взема и лекарства. Дължа много на обезправените хора в гората. Те ми помогнаха, когато щяха да ме изгорят на кладата, макар че се държах много лошо с тях. Искам да ги обезщетя поне малко за безразличието и пренебрежението си.

— Кога ще тръгнеш? — попита делово Джудит.

— Преди да се е върнал Гевин. Не искам да си създавам допълнителни затруднения. Кога ще съберем багажа?

— Надявам се да свършим за един ден, ако побързаме.

— Джудит, ти си ангел — проговори трогнато Клариса.

— Не съм ангел. Просто искам семейството ми да живее сигурно и спокойно. Ела с мен, чака ни работа.

Клариса простена вътрешно, но я последва без възражения. Веднъж Рейн й бе казал, че за един ден Джудит свършва тройно повече от останалите хора. Според Клариса снаха й работеше много повече. Тя предаде Катрин в ръцете на бавачката и изтича след нея по стълбата.

— Това място не ми харесва — промърмори Джоан, която седеше на седлото зад Клариса. — Толкова е тъмно. Сигурна ли сте, че лорд Рейн живее в тази ужасна гора?

Клариса не си даде труд да й отговори. Джудит я бе уверила, че слугинята Джоан ще й бъде опора в тежките дни, които я очакват. Рейн със сигурност щеше да ги посрещне на нож, хората в гората също нямаше да бъдат приятелски настроени. Според твърденията на Джудит прислужницата й умеела да общува с хората и да измъква тайните им. Все пак тя не забрави да й обясни, че Джоан имала навик да забравя подчиненото си положение се отнасяла твърде самоуверено с господарката си.

— Ехо! — извика Клариса и погледна очаквателно високото дърво над главата си.

Джоан я изгледа смаяно. Тази млада лейди беше изгубила ума си!