Джуд Деверо - Черният отмъстител

— Посред бял ден? Знам ли…

— Какво? — възкликна Александър, изведнъж събуден от унеса си. — Ти си откраднала писмо от бюрото на адмирала? Затова ли те сварих в стаята му?

— Алекс, моля те, успокой се.

Алекс скочи така рязко, че креслото му се прекатури, за малко и масата за чай.

— Софи знаеше ли? Помогна ли ти? Ще ви извия вратлетата и на двете. Ти и проклетата ти червена рокля. Да не беше тя, веднага щях да разбера какво си наумила. Хайде, Джесика, помогни ми…

— Седни! — изрева Сойер и сложи рязко край на тирадата на Александър. — Не позволявам в мое присъствие да разговаряш така с една дама.

Алекс се отпусна пак намръщен в креслото. Очите му казваха на Джес, че по-късно ще се върне на темата.

— Искам да целунеш жена си и да й се извиниш. Тоя избухлив нрав си го наследил от майка си. Не е бивало един Монтгомъри да крещи на жена. — Алекс остана да седи, стиснал зъби.

— Предложението ми харесва — заяви Джес. — Избухването на Александър изобщо не й направи впечатление. Боеше се само гневът да не претовари сърцето му.

Сойер не откъсна гневен поглед от сина си, докато той не хвана ръката на Джесика, не я докосна с целувка и не смотолеви нещо неясно.

— О-о! — проточи, явно разочарована, Джес.

— По дяволите! — изрева повторно Сойер, без да й обръща внимание. — Не, не, не съм възпитал син като теб. Нали те видях как целуваше своя миниатюрен италиански флирт, въпреки че не притежава и половината от женствеността на Джес. Толкова малко ли си мъж, та не те бива даже да целунеш съпругата си?

Алекс размени ядосани погледи с баща си, после награби Джес и я привлече в обятията си, въпреки чайната масичка помежду им, тъй че чаши и парчета торта се затъркаляха по пода. Целуна Джесика с цялата страст, насъбрана в него през последните седмици.

— Сега доволен ли си? — сопна се Алекс на баща си и натисна Джесика да седне в креслото. — На вас никога няма да угодя, но да целуна жена си все още ме бива — отсече той и излезе от стаята.

Сойер наблюдаваше Джесика, която продължаваше да седи като замаяна.

— Хайде, иди при него — каза той меко.

Джесика се надигна бавно и тръгна към вратата. Докато вървеше по коридора, всичко й се мержелееше. Чу гласове и спря.

Елеонор и Софи седяха в стаята на Софи.

Джес влезе, затвори зад себе си вратата, облегна се на нея и след още миг успя криво-ляво да се овладее.

— Александър е Черния отмъстител — успя да изрече с огромно усилие.

— Да, миличка, той е.

Джес седна. Толкова много мисли нахлуха едновременно в главата й. Тя е омъжена за Черния отмъстител.

— Аз ли съм последната, която го научава?

— Положително не си ти последната — отвърна й Софи.

Джес си пое дълбоко дъх.

— Кой още знае?

Елеонор вдигна очи от ръкоделието.

— Чакай да помисля, — ами Николай, Натаниел, Сойер навярно, Сам и…

— Сам? Но той е на две годинки! Защо трябваше аз последна да разбера?

— Изглежда Алекс се е боял, че ако разбереш, ще се изложиш на опасност, а може и да загинеш.

Джесика помълча, опитваше се да смели новината. Как е могъл да запази толкова добре тайната си? А тя защо не отгатна истината?

— Ти как разбра?

Елеонор се усмихна.

— От жената, която се грижи за дрехите ти, нищо не можеш скри. Мъжете са уверени, че малки зелени джуджета им перат дрехите и ги подреждат в шкафа. На Алекс и до днес не му е минало през ума, че на два пъти съм му прала и съм му крила черното трико. Трябваше да го окачвам под нощницата си да съхне.

Джес изгледа през трепкащи клепачи сестра си, после се обърна към Софи.

— А вие?

— Познавам го от Италия. Знаех, че никога не е боледувал от треска.

— А Нат? — обърна се Джес към Елеонор.

— Доколкото мога да си обясня, Сойер е пращал Нат да разбере кой се крие зад маската на Черния отмъстител. Нат е вървял тайничко по петите на Алекс… Нали го знаеш как никне, където не си го сял.

— Значи затова Нат и Сам бяха в непрекъснат възторг от Алекс — проумя най-сетне Джес. През живота си не се беше чувствала толкова глупава. — Но Сойер се изказва винаги толкова саркастично за Алекс — каза с надеждата, че не е единствената, която не е знаела.

— Алекс не допуска, че баща му знае тайната, а господин Монтгомъри предпочете да не разсейва заблудата на сина си, че баща му нищо не подозира. Мисля, че според Сойер, щом Алекс няма доверие в него, и той не бива да проявява доверие към своя син. В семейство Монтгомъри мъжете умеят да пазят тайна един от друг, дори от съпругите си — засмя се Елеонор.