Джуд Деверо - Фиона

Той се усмихна, сграбчи я за косата, извади от ножницата на колана си малка остра кама и я опря в гърлото й. Когато Фиона изобщо не потръпна от допира на студения метал до кожата си, усмивката на мъжа се превърна в хилене.

— Знаеш ли, онези Аскотови често правят грешката да разговарят човешки с жените, вместо да ги използват за онова, за което са създадени. Аз обаче ще се погрижа младият Аскот да се нахвърли върху теб без много приказки.

Той прокара бавно камата по деколтето й и разряза плата на две, за да оголи гърдите й.

Без да диша, задържайки с желязна воля гнева си, Фиона не мръдна от мястото си. Очите й останаха впити в неговите. Нямаше да му даде повод да забие камата в гърлото й.

Джон дори не одраска кожата й. Острата кама разряза твърдия корсет и освободи красиво закръглените гърди. Лицето му пламна, очите му засвяткаха похотливо.

— Ти си крила истински съкровища под строгите одежди, Фиона — пошепна дрезгаво той.

Фиона усети как тялото й се скова и отвърна очи. Наистина, тя се обличаше в строги, затворени дрехи, стягаше гърдите си и подсилваше хълбоците. Лицето й привличаше повече мъже, отколкото й беше приятно, но не можеше да скрие красотата му. Само се пребраждаше с кърпа, за да не виждат разкошната й коса.

Джон не се интересуваше много от лицето й. Сега беше зает да разреже роклята й до долу. Не беше виждал много голи жени и нито една от класата, към която принадлежеше Фиона Чатауърт, но веднага разбра, че има пред себе си съвършена красавица.

Гръбнакът на Фиона беше толкова твърд, че сякаш беше изкован от стомана. Когато дрехата падна от тялото й и тя усети топлото августовско слънце върху голата си кожа, изпита горчиво унижение, най-страшното, на което я бяха подлагали досега.

От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок, дрезгав стон и ресниците й затрепериха.

— Проклет да е Панел! — изхриптя мъжът и посегна към нея.

Фиона се отдръпна настрана и се опита да запази достойнството си. Измери Джон с мрачен поглед и видя, че на устата му е избила пяна.

— Ако ме докоснеш, ще умреш — заговори твърдо тя. — Ако ме убиеш, Панел ще заповяда да ти отрежат главата. Ако не ме убиеш, ще се погрижа господарят ти да узнае какво си ми сторил. Защо забравяш, че имам и брат, който ще побеснее от гняв? Нима не цениш живота си по-високо от краткото забавление с жена?

Мина доста време, преди Джон да изтрезнее и да отмести очи от тялото й.

— Дано онзи Аскот те накара да виеш от болка — проговори злобно той и посегна към килима, който беше завързан за седлото на коня му. Развърза вързопа и разви килима на земята, без да я поглежда.

— Лягай тук — заповяда той, устремил поглед в красивите шарки. — И знай, че ако откажеш, ще забравя Панел, Аскот и дори гнева на брат ти.

Без да се противи, Фиона легна на килима и усети приятната му мекота. Джон коленичи до нея и дъхът й се ускори.

Той я обърна грубо по корем, преряза въжетата, които стягаха китките й, после хвърли отгоре й единия край на килима и го уви на руло. Фиона престана да мисли. Цялото й същество беше подчинено на примитивния инстинкт да си набави необходимия за дишане въздух.

Струваше й се, че е лежала така цяла вечност, отметнала глава назад, за да поема по-добре въздуха, който се процеждаше през горния край на килима. Когато най-после мъжът я вдигна от земята и я понесе, тя се задъха от страх, а когато я хвърли на гърба на коня, дробовете й едва не се пръснаха.

Думите на Джон едва проникнаха през дебелата тъкан:

— Следващият мъж, който ще застане пред теб, ще бъде Майлс Аскот. Мисли за това, докато пътуваме към лагера му. Той няма да бъде мил с теб, както бях аз.

Странно, но тези думи повдигнаха духа на Фиона, защото представата за Майлс Аскот, това олицетворение на злото, накара кръвта й да закипи и тялото й се изтръгна от летаргията. Когато усети равномерното препускане на коня, тя прокле цялото семейство Аскот, дома им, рицарите им — и се помоли горещо за невинните деца на най-младия брат, които носеха семето на страшния, развратен род.

Шатрата на Майлс Аскот беше разкошна: тъмносиня копринена тафта, обшита със злато, таванът изрисуван с герба на семейство Аскот, щандартите със златни леопарди край входа. Стените бяха тапицирани със светлозелена коприна, сгъваемите столове бяха покрити с възглавнички от синьо кадифе и златен брокат, в средата имаше голяма маса, украсена с герба на семейството, а край далечната стена бяха наредени две легла, едното много по-дълго от другото, покрити с червени лисичи кожи.