Даниел Дефо - Животът и приключенията на Робинзон Крузо

Аз съответно се съгласих, поръчах му да им я предложи и той го стори; след още осем месеца, когато се завърна неговият кораб, капитанът ме уведоми с писмо, че предложението ми е било прието и търговците са превели 33 000 реала на свой довереник в Лисабон, за да ми ги изплати.

В отговор аз подписах документа за продажба в този вид, в който го получих от Лисабон, и го върнах на моя старец, а той от своя страна ми изпрати ценни книжа на стойност 32 800 реала според оценката на имота, като удържа годишната си доживотна рента от сто мойдора и петдесетте мойдора рента за сина му след неговата смърт, обещани им от мене, а новите собственици се бяха задължили да им ги изплатят съобразно договора. Ето как завърши първата част на един живот, изпълнен с премеждия и приключения, една игра на съдбата, при това от такъв характер, че едва ли някога светът ще види нейно подобие — започнала глупаво, тя приключваше много по-щастливо, отколкото бях си позволявал да се надявам в който и да е период от нея.

Всеки би си помислил, че в моето положение на трудно постигнато благополучие вече бях отминал възможността да се излагам на нови опасности; така и щеше да бъде при едно по-друго стечение на обстоятелствата; ала аз бях свикнал на скитнически живот, нямах семейство, роднините ми бяха малко, пък и независимо от забогатяването си не бях завързал много нови познанства, и макар че продадох имението в Бразилия, тази страна не излизаше от ума ми, затова твърдо бях решил отново да тръгна на път. Най-вече не можех да устоя на силното желание повторно да видя своя остров, да разбера дали клетите испанци са стигнали до там и как са се държали с тях злосторниците.

Моята вярна приятелка вдовицата настойчиво ме молеше да се откажа от тази мисъл и дотам ми повлия, че успя да ме задържи да не пътувам цели седем години, през което време взех двамата си племенници, децата на единия ми брат, под свой надзор. По-големият, който разполагаше с известни средства, възпитах като джентълмен и му завещах определена сума, която да се прибави към състоянието му след моята смърт; а втория дадох да се учи за капитан и след пет години, когато разбрах, че е станал разумен, смел и предприемчив млад човек, му намерих добър кораб и го изпратих на плаване; тъкмо този млад човек по-късно ме въвлече в нови приключения независимо от порядъчната ми възраст.

Междувременно отчасти уредих живота си в Англия — най-напред се ожених, с което нито сбърках, нито изпитах разочарования, и имах три деца: двама синове и една дъщеря, но тъкмо когато съпругата ми се помина, племенникът ми се завърна от едно много успешно плаване до Испания, при което моята слабост към пътешествията и неговата настойчивост станаха причина да се кача като собственик и търговец на неговия кораб, плаващ за Индонезия. Това стана през 1694 година.

По време на това пътуване посетих моята нова островна колония, срещнах се с приемниците си испанците и научих цялата история на техния живот там, както и на злодеите, които не бяхме взели на кораба: как отначало те се държали пренебрежително към клетите испанци, как по-късно стигнали до съгласие, после до несъгласие, как се събирали, после се разделяли и как най-подир испанците се принудили да ги вразумяват със сила, как онези им се подчинили, как почтено се отнесли испанците към тях — една история, в която ако човек надникне по-дълбоко, открива, че е пълна с не по-малко разнообразни и чудни случки, отколкото собствената ми участ, особено що се отнася до техните битки с карибите, които на няколко пъти пристигали с лодките си, както и до облагородяването на самия остров, с което се занимавали; при това петима от тях предприели нападение на континенталния бряг и взели в плен единайсет мъже и пет жени, поради което при моето пристигане заварих на острова около двайсет невръстни деца.

Прекарах там към двайсет дни, като им оставих запаси от всякакви необходими неща — най-вече оръжие, барут, сачми, дрехи, сечива и двама майстори, които водех от Англия, по-точно един дърводелец и един железар.

Освен това заедно с испанците разделих острова на части, при което запазих за себе си правото на собственик като цяло, но съответно им раздадох такива’ части, каквито те се съгласиха да притежават; и след като уредих всичките си сметки с тях и получих обещанието им, че няма да напускат това място, си заминах.

Оттам се отбих в Бразилия, където купих и изпратих на острова тримачтов платноход с още хора; освен допълнителните запаси изпратих и седем жени, според мене подходящи за работа или за съпруги на онези, които пожелаят да се задомят. Що се отнася до англичаните, дадох им дума, че ще им изпратя съпруги от Англия заедно с товар от жизненонеобходими неща, стига те да се заемат с отглеждането на плантации; по-късно сторих и това. След като страстите се укротиха и всеки получи своя земя, оказа се, че това са едни много честни и трудолюбиви хора. От Бразилия им изпратих също така пет крави (три от които бяха телни), както и овце и свине, и когато отново посетих острова, броят на животните значително се бе увеличил.