Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

Когато произнесе тези думи, аз го погледнах ужасена, побледнях като смъртник и едва не паднах от стола, на който седях. Той се сепна и извика:

— Мила моя, какво става с теб? Какво правиш?

Той ме викаше и разтърсваше и накрая ме свести, но мина доста време, докато дойда напълно на себе си и няколко минути бях неспособна да говоря.

Когато се съвзех напълно, той започна наново:

— Скъпа моя — рече той, — бих искал да погледнеш сериозно на нещата. Ти ясно виждаш как семейството гледа на въпроса. Те ще побеснеят, ако аз се окажа в положението на брат си и доколкото мога да си представя, това би съсипало и моя, и твоя живот.

— Да — казах аз все още разгневена, — значи, ще се отречеш от всичките си уверения и клетви поради неодобрението на семейството? Не ти ли изтъквах винаги това и ти винаги го вземаше леко, като че ли то не те засягаше и нямаше значение за тебе. Дотам ли сме стигнали? Това ли е твоята вярност и чест, твоята любов и твърдостта на обещанията ти?

Той остана съвършено спокоен въпреки упреците, с които щедро го обсипвах, и най-после отговори:

— Миличка, още не съм нарушил нито едно от обещанията, които съм ти дал. Казах ти, че ще се оженя за тебе, когато получа наследството си, но както виждаш, баща ми е още силен и здрав и може да живее още тридесет години и повече. Ти самата никога не си искала да се оженя за тебе преди смъртта му, защото знаеш, че това би било пагубно за мен. Колкото до останалото, изпълнил съм всичко, което съм обещал.

Не можех да отрека нито дума от това.

— Но защо тогава ме убеждаваш да направя такава ужасна стъпка, защо искаш да те напусна, щом ти не си ме изоставил? Не мислиш ли, че и аз съм те любила, както ме любеше ти? Не съм ли ти отвръщала със същото? Не съм ли ти дала доказателства за моята искреност и страст? Това, че пожертвувах честта и скромността си, не ти ли доказва, че съм свързана с тебе с връзки, които нищо не може да разкъса.

— Но, мила моя — каза той, — ти сега можеш да добиеш сигурно положение и да излезеш с чест от тези затруднения. Вечно мълчание ще покрие нашето общо минало, сякаш то никога не е съществувало. Към тебе аз винаги ще храня искрена обич, но тогава тя ще бъде чиста обич, няма да засяга честта на брат ми. Ти ще бъдеш моя скъпа сестра, както сега си моя скъпа… — той не довърши фразата си.

— Твоя скъпа к… щеше да кажеш и можеше да го кажеш — извиках аз, — разбирам те. Но искам да ти припомня дългите ти слова и безбройните часове, през които се мъчеше да ме накараш да се считам за почтена жена, да ме убедиш, че съм твоя бъдеща съпруга, че ние сме в брак и този брак е толкова валиден, колкото ако бяхме венчани в черква от енорийски свещеник. Ти знаеш, че това са твои собствени думи.

Дадох си сметка, че това му дойде много, и промених тона. От известно време той стоеше съвършено неподвижен и не пророни нито дума. Аз продължих:

— Крайно несправедливо би било да мислиш, че съм отстъпила пред доводите ти, без да изпитвам всеотдайна любов, любов, която не е в състояние да разколебае нищо, което може да се случи по-късно. Ако ти имаш толкова долно мнение за мен, аз трябва да попитам какви основания съм ти дала, за да направиш такъв намек. Ако тогава отстъпих пред силата на чувствата си и повярвах на думите ти, че съм наистина твоя съпруга, трябва ли сега да се изоблича в лъжа и да нарека себе си к… или любовница, което е едно и също. Сега искаш да ме прехвърлиш на брат си. А можеш ли да прехвърлиш любовта ми? Можеш ли да ми заповядаш да спра да те обичам и почна да обичам него? Мислиш ли, че е в моя власт да извърша такава промяна по твое искане? Не, сър — казах аз, — не можеш да разчиташ на това. Каквато и промяна да е настъпила у тебе, аз винаги ще ти бъда вярна. Щом се е стигнало дотам, аз предпочитам да бъда твоя к…, отколкото жена на брат ти.

Изглежда, че последните ми думи му харесаха и го трогнаха. Той ми повтори, че държи на това, което ми е казал някога, че е устоял на всичките обещания, които ми е дал, но е помислил за друг изход, понеже моето бъдеще му се виждало така ужасно. Той смятал, че това няма да бъде пълна раздяла за нас и че ние ще можем да се обичаме като приятели през целия си живот и може би ще бъдем по-доволни така, отколкото ако останем в сегашното положение. Аз не трябвало да се страхувам ни най-малко, че той може да разгласи тайната ни, тъй като подобна индискретност би опропастила и двама ни.

Той имал да ме пита само за едно нещо, което можело да бъде пречка за неговия план, и ако аз отговоря отрицателно на въпроса му, той щял да бъде убеден, че препоръчваното от него е единствената стъпка, която мога да направя. Веднага отгатнах въпроса му — искаше да знае дали не съм бременна. Казах му, че няма защо да се тревожи, тъй като не чакам дете.