Морис Дрюон - Железният крал

Сол или су — стара монета, равна на една двадесета част от франка. — Б. пр.

Тази концесия, давана на някои търговски корпорации да продават пред или в дома на владетеля, вероятно е пренесена от Ориента. Във Византия право да имат дюкяни пред входа на императорския дворец имали търговците на парфюми, тъй като техните есенции са били приятни за носа на василевса.

Една она е равна приблизително на 1,20 метра. — Б. пр.

Щитоносец, низш рицарски ранг. — Б. пр.

Думата „прево“ (преведена с комендант) означавала кралски служител, който обединявал в ръцете си службите, разделени днес между префектите, началниците на войсковите поделения, дивизионните комисари, данъчните агенти и чиновниците по регистрацията. Понятно е, че не са се ползували със симпатии. Но по онова време в някои области те започнали вече да разделят функциите си с данъчните бирници.

В името на отца (лат.). — Б. пр.

Хартията от памук, за която се предполага, че е китайско изобретение и която най-напред се е наричала „гръцки пергамент“, защото венецианците са я заварили да се употребява в Гърция, е била внесена в Европа през X век. Ленената хартия (или от парцали) е била донесена малко по-късно от испанските сарацини. Първите хартиени фабрики в Европа са построени през 13 — и век. От съображения за трайност и здравина хартията не се употребявала за официални документи, които трябвало да бъдат снабдени с висящи печати.

Офицер, натоварен с вътрешната служба в жилището на владетеля. — Б. пр.

Второто „аз“ (лат.). — Б. пр.

От тези събрания, учредени по времето на Филип Хубави, датира обичаят френските крале да прибягват до народни допитвания. Впоследствие те получили названието „генерални щати“и от тях на свой ред са произлезли след 1789 година първите френски парламентарни институции.

Игра на думи: Плоабуш във фонетичен превод значи „прегъни-уста“, а плоакю — „прегъни-задник“. — Б. пр.

Обръщение към мъж, който не е от благороден произход. — Б. пр.

Знак за предотвратяване, злина при лъжлива клетва или за изгонване на дявола. — Б. пр.

Глупак, самохвалко, крадец, но най-вече глупак (итал.). — Б. пр.

Обръщението на „ти“ във френския език съществува само между роднини, любовници и близки приятели. Когато високопоставено лице се обърне кьм по-нискостоящо на „ти“, то е ласкателно, защото по този начин го поставя наравно със себе си. — Б. пр.

Сине мой (итал). — Б. пр.

В Средните векове понятията за време са били много по-неточни, отколкото днес. За обозначение е служило църковното разделение на „прим“, „тиерс“, „нон“и „вепр“.

Прим започвал около 6 часа сутринта, тиерс са били сутрешните часове, нон — обяд, пладне, и вепр — надвечер до залез слънце.

Облеклото на благородническите вдовици приличало на облеклото на калугерките и се състояло от дълга черна рокля без украса и накити, бяла кърпа около брадичката и врата и бял воал на косите.

Обичам те, толкова много те обичам. — Б. пр.

От края на XI век и установяването на нормандската династия английската аристокрация в по-голямата си част произхождала от Франция. Основана от нормандските барони, придружители на Вилхелм Завоевател, подновена от Плантагенетите от Анжу и Аквитания, тя запазила родния си език и обичаи. През XIV век френският език продължавал да бъде обичайният език на английския двор, за което свидетелствува изразът: „Honni soit qui mal y pense“, изречен от крал Едуард III в Кале, когато оправял жартиера на графиня Солсбъри, израз, станал впоследствие девиз на Ордена на жартиерата.

Кореспонденцията между кралете се водела на френски, а много английски благородници притежавали имения и в двете страни.

Нека отбележим още, че през първите две години от живота си крал Едуард III e идвал два пъти във Франция. При първото си пътуване той за малко не е бил задушен в люлката си от пожар, който избухнал в замъка Мобюисон. Тук говорим за второто му пътуване.

„Жонгльор“ в Средните векове е бил поет, певец, актьор и прочие, въобще един вид развеселител. — Б. пр.

Кандидат-рицар (бакалавър) във феодалната йерархия е бил средният чин между рицар и екюе (щитоносец). Титлата се давала на благородници, които не са имали средства да поддържат собствена войска, или на млади благородници, кандидати за рицари.