Морис Дрюон - Железният крал

Експедиции, завоевания, богатства — всичко при тамплиерите е било чрезмерно, включително и процесът, който довел до унищожението им. Пергаментният свитък, който съдържа записа на разпитите им през 1307 година, е дълъг двадесет и два метра и двадесет сантиметра. По този гигантски процес споровете не са престанали и досега. Някои историци се обявяват против обвиняемите, други против Филип Хубави. Няма съмнение, че повдигнатите срещу тамплиерите обвинения са до голяма степен лъжливи или преувеличени; но също така няма съмнение, че тамплиерите са допуснали доста сериозни догматически отклонения. Продължителните им пребивавания в Ориента ги поставили в допир с известни увековечени обреди на първичната християнска религия, а също така и с ислямската религия, срещу която са се борили, а даже и с някои тайнствени езотерични традиции на древния Египет. Така че по силата на едно твърде обичайно за средновековната инквизиция отъждествяваме, по повод церемониите им при приемането, се повдигнало обвинението в идолопоклонничество, демонизъм и магьосничество.

Аферата с тамплиерите не би представлявала голям интерес, ако не беше дала отзвук чак в нашата съвременност. Известно е, че орденът на Тампл веднага след официалното му разтуряне се е възстановил под формата на тайно международно сдружение и имената на тайни велики магистри се срещат чак до XVIII век.

Тамплиерите са основоположници на Компаньонажа (работнически отраслови сдружения), институция, която и днес съществува.

За далечните си командерии тамплиерите се нуждаели от работници християни. Организирали ги и им дали правилник, наречен „дълг“. Тези работници не носели меч, били облечени в бели дрехи и като участници в кръстоносните походи построили в Средния Изток грамадни крепости, чийто стил се нарича в архитектурата „великолепие на кръстоносците“. Там възприели някои методи в работата от античността, с които си послужили на запад при строежа на готическите църкви. В Париж тези компаньони живеели около Тампл или в съседните квартали и се ползували с данъчни привилегии. Този квартал в продължение на петстотин години бил център на квалифицираните работници.

Посредством сдруженията на компаньоните тамплиерският орден се свързва с началото на франкмасонството. Във франкмасонството срещаме „изпитанията“в приемните церемонии и дори съвсем определени емблеми, които са същите като на бившите работнически сдружения, и факт, още по-странен — срещат се и върху гробовете на някои архитекти от фараонския Египет. Всичко това дава основание да се мисли, че тези обреди, емблеми и стил на работа са били внесени в Европа от тамплиерите.

Средновековният календар не е бил като днешния и се е различавал в отделните страни.

В Германия, Швейцария, Испания и Португалия официалната година започвала на Коледа. Във Венеция — на 1 март, в Англия — на 25 март, в Рим — ту на 25 януари, ту на 25 март, в Русия — на пролетното равноденствие.

Във Франция официалната година започвала на Великден. Това се нарича великденски стил или френски стил. Този странен обичай да се счита за начало на годината един празник с непостоянна дата е довел до разлика и в продължителността на годините — някои били с 330, други с 400 дни, а имало и години с два пролетни сезона — единият в началото, другият на края! Този великденски стил е източник на безброй заблуждения и точното определяне на датата е било свързано с големи затруднения. Така например по този стил краят на процеса на тамплиерите остава в 1313 година, защото през 1314 година Великден се пада на 7 април. Едва през 1564 година при царуването на Шарл IX, предпоследният крал от династията Валоа, за началото на годината се определя 1 януари. Русия възприела новия стил през 1725 година, Англия в 1752 година и Венеция едва при превземането й от Бонапарт. Указаните в настоящия разказ дати са, разбира се, по нов стил.

Замъкът на тамплиерите, пристройките и насажденията му, както и всички съседни улици са образували квартала на Тампл и това име остава и до днес. Голямата кула, в която е бил затворен Жак дьо Моле, почти пет века по-късно послужил за тъмница на Луи XVI. Оттам бил отведен на гилотината. Тя е била разрушена през 1811 година.

Сержантите са били дребни чиновници, натоварени с разнообразни обществени и съдебни функции. Службата им е близка с тази на пазачите на портите. Между другото те са били длъжни да придружават или предхождат краля, министрите, членовете на парламента и на университета. Тояжката (палката) на днешните полицаи е далечна останка от тояжките на някогашните сержанти. През 1254 година имало шестдесет сержанти специално предназначени за полицията в Париж.