Морис Дрюон - Железният крал

Неговите „Стихове“, от които са се запазили само 12 поеми, въвеждат в романската, а по-късно и във френската литература една идеализирана концепция за жената и любовта, каквато преди не е имало. Те са първоизточникът на голямото любовно-лирично течение, което прекосява, напоява и обогатява цялата френска литература. Този принц-трубадур не е останал незасегнат от влиянието на испано-арабските поети.

Ваша светлост; обръщение към принцове, висши духовници, висши велможи. — Б. пр.

Старо обръщение към благородници, свещеници, лекари и адвокати. — Б. пр.

Аферата за наследството на Артоа, една от най-големите драми за наследство във Франция, за която многократно ще става дума в този том, се очертава по следния начин:

Луи Свети дал през 1237 година графството-перство Артоа в собственост на брат си Робер. Този Робер д’Артоа I имал син Робер II, който се оженил за Амиси дьо Куртене, владетелка на Конш. Робер II имал две деца: Филип, починал в 1298 година от рани, получени в сражението при Фюрн, и Мао, която се омъжила за Отон Бургундски, граф палатен, т.е. дворцов граф. След смъртта на Робер II за наследството на графството се явили двама претенденти: Робер III, нашият герой, и неговата леля Мао, която се позовавала на едно разпореждане на обичайното право в Артоа. Филип Хубави разрешил спора в 1309 година в полза на Мао, която след смъртта на съпруга си станала и регентка на графството Бургундия. Тя омъжила двете си дъщери, Жана и Бланш, за втория и третия син на Филип Хубави. Поменатото кралско решение е било до голяма степен съобразено с тези женитби, чрез които френската корона придобила графството Бургундия и графството Франш, дадено като зестра на Жана. И така Мао станала графиня-пер д’Артоа.

Робер не се примирил и в продължение на двадесет години водил с рядко упорство, по съдебен път и по пътя на саморазправата борба, при която и двете страни поставили в действие всякакви средства: доноси, клевети, фалшификация на документи, магия, отрова, политическа агитация. Както ще видим, тази борба завършила трагично за Мао, трагично за Робер, трагично за Англия и Франция.

Що се касае до бургундската фамилия или по-точно до бургундските фамилии, свързани с тази афера, както и с всички останали големи афери на кралството, по онова време имало две съвсем независими помежду си Бургундии: Бургундия-херцогство, васална земя на френската корона, и Бургундия-графство, съставляващо палатинат, зависим от Свещената империя. Столицата на херцогството била Дижон, а на графството Дол. Прословутата Маргьорит Бургундска произхождала от херцогското семейство, а братовчедките й етърви — Жана и Бланш — от графското.

Палатен — дворцов, придворен. — Б. пр.

Сир — господарю. — Б. пр.

Суверенният орден на рицарите на Ерусалимския храм (Тампл) е бил основан през 1128 година, за да осигури охраната на светите места в Палестина и да пази пътищата на поклонничеството. Изработеният от свети Бернар устав бил строг. Той повелявал на рицарите целомъдрие, бедност и послушание. Забранено им било „да се заглеждат в жените… да целуват жена — било вдовица, било девица, било майка, сестра, леля, било каквато и да е друга жена“. Длъжни били във война да приемат бой един срещу трима и нямали право да се освобождават от плен чрез откуп. Позволен им бил лов само на лъвове.

Като единствена добре организирана военна сила тези монаси бойци давали командния състав на бандите, често пъти твърде разюздани, които съставлявали кръстоносните армии. Поставяни винаги в първите редици при атака и в ариергарда при отстъпление, страдащи често от некомпетентността и съперничествата на командуващите принцове, те загубили по бойните полета в течение на два века повече от 20 000 души — число, значително за ефективите им. Към края допуснали няколко пагубни стратегически грешки.

През цялото това време те се проявявали като добри администратори и тъй като всички имали нужда от тях, европейското злато се стичало в джобовете им. Цели провинции били поставени под тяхно попечителство. В продължение на сто години тамплиерите осигурявали действителното управление на Латинската империя в Цариград. Движели се из света като господари и не плащали данъци, нито даждия, нито някакви такси. Зависели само от папата. Имали командерии из цяла Европа и в Средния Изток, но центърът на организацията им бил в Париж. Обстоятелствата ги довели до големи банкови операции. Светият престол и главните европейски владетели имали при тях текущи сметки. Давали заеми срещу залог и авансирали откупи за пленници. Император Балдуин им заложил „истинския кръст на Христа“.