Морис Дрюон - Удушената кралица

Дворецът изглеждаше много по-спокоен, отколкото миналите месеци и явно се чувствуваше, че благоприятният вятър духа към Марини.

— Монсеньори — каза Толомей на двамата благородници, — през последните седмици се държахте така, че ако имахте банка или се занимавахте с търговия, трябваше направо да затворите канторите си.

Той можеше да си позволи този наставнически тон. Извоювал си бе правото за него с две хиляди ливри, излезли не от неговия джоб, но получени с негова гаранция.

— Не поискахте мнението ми, затова не го изказах пред вас. Щях обаче да ви уверя, че човек, така могъщ и така хитър като месир Марини, няма да се забавлява да бърка в кралските ковчежета. Чисти сметки ли? Разбира се, че сметките са му чисти. Ако е спекулирал, правил го е по други пътища. После се обърна лично към граф дьо Валоа:

— Издействувах ви известна сума, монсеньор Шарл, за да спечелите по-лесно доверието на краля. Тази сума трябваше да бъде върната скоро. — Това ще стане, месер Толомей, ще стане.

— Но кога, монсеньор? Не ще посмея да се усъмня в думата ви. Сигурен съм за тия пари. Но все пак се интересувам кога и как ще бъдат изплатени. Вие вече не управлявате държавното съкровище. То премина отново в ръцете на Марини. От друга страна, не виждам да е издаден декрет за сечене на монети, което ни беше особено присърце, нито пък относно възстановяването на правото за водене на войни между отделните барони. Марини се противопостави.

— А какво можете да ни предложите, за да се справим с този вонящ глиган? — извика Робер д’Артоа. — Ние държим не по-малко от вас на това, повярвайте ни, и ако можете да предложите идея, по-добра от нашата, тя ще бъде добре дошла. В този лов имаме нужда от резервна хайка.

Толомей изглади гънките на дрехата си, скръсти ръце върху корема си и каза:

— Монсеньори, аз не съм ловец, но съм тосканец по рождение и зная, че когато не можеш да сразиш противника си в лицето, трябва да го атакуваш изотзад. Вие се впуснахте много открито в борбата. Престанете следователно да обвинявате Марини и да разпространявате навред, че е крадец, защото кралят удостовери, че не е.

Дайте вид известно време, че нямате нищо против той да управлява. Престорете се дори, че се помирявате с него. А после, зад гърба му, проведете разследване в прови-циите на кралството. Недейте да натоварвате с него кралските чиновници, защото са креатури на Марини защото именно те трябва да бъдат обследвани. Кажете на благородниците — независимо от ранга им, — на които имате влияние, да ви уведомят за машинациите на превотата. На много места само половината от взетиданъци стигат до държавната хазна. Когато не вземат пари, вземат хранителни продукти и ги препродават на непозволени цени. Проведете анкета, повтарям. И от друга страна, убедете краля да свика всички превота бирници и финансови служители, за да бъдат прегледани сметководните им книги. От кого? От Марини, подпомогнат естествено от барони и съветници от сметната палата. Същевременно ще се явят вашите анкетьори. Тогава, повярвайте ми, ще излязат наяве такива злоупотреби, при това чудовищни, че лесно ще можете да прехвърлите вината върху Марини, без да ви е грижа дали е невинен, или виновен. Ако направите това, монсеньор Шарл, вие ще имате на ваша страна бароните, на които не е приятно сержантите на Марини да се бъркат и разпореждат във владенията им. Ще спечелите и простолюдието, което измира от глад и търси отговорници за мизерията си. Ето, монсеньори, какъв съвет си позволявам да ви дам и бих го дал и на краля, ако бях на ваше място… Знайте освен това, че нашите ломбардски сдружения, които имат кантори на много места, могат да подпомогнат разследването, ако пожелаете.

Валоа размисли няколко мига.

— Най-мъчното ще бъде да убедя краля, защото засега е направо влюбен в Марини и брат му архиепископа, от когото очаква папа.

— Колкото до архиепископа, не се тревожете — отвърна банкерът. — Разполагам с намордник за него, с който веднъж си послужих, и пак ще му го надяна, щом стане нужда. Когато Толомей излезе, д’Артоа каза на Валоа: — Това човече безспорно е по-силно от нас.

— По-силно… по-силно… всъщност само изказва по точно на търговския си език нещата, за които и ние мислехме вече.

Все пак той побърза още на другия ден да се съобрази с указанията на капитана на ломбардците, който срещу гаранция от десет хиляди ливри, дадена на италианските му колеги, си предложи лукса да ръководи кралството.