Морис Дрюон - Удушената кралица

— Господарю, както сам можете да прецените, в брътвежа на този човек няма ни капка истина. Това е мошеник, който, за да се отърве, повтаря заучени, и то зле заучени думи на враговете ми. Нека бъда упрекнат, задето съм оказал доверие на подобни мизерници, чиято непочтеност бе така ярко разкрита. Нека бъда упрекнат в слабост, че не съм пребил от бой поне дузина от тях. Ще приема укора, макар че от четири месеца насам влиянието ми над тях бе твърде накърнено. Но нека не ме обвиняват в кражба. За втори път месир дьо Валоа си позволява това, но този път няма да го изтърпя.

Благородници и сановници разбраха тогава, че най-сетне големият спор между двамата ще се разрази.

Театрален, с ръка на сърцето, а другата, насочена към Марини, Валоа отвърна, обръщайки се към краля:

— Господарю, племеннико, ние сме излъгани от зъл човек, който премного дълго остана сред нас и чиито престъпления навлякоха проклятие над нашата фамилия. Той е причина за изнудванията, от които се оплакваме, пак той, за позор на кралството, издействува неведнъж примирие с фламандците срещу парите им. Затова баща ви изпадна в такава печал, че преждевременно си отиде. Ангьоран е виновен за смъртта му. Готов съм да докажа, че е крадец, че е предал кралството, и ако веднага не заповядате да го арестуват, кълна се, че няма повече да се мярна нито в двора нито във вашия съвет.

— Излъгахте, дявол ви взел! — извика Марини.

— Бога ми, вие лъжете, Ангьоран — отвърна Валоа. Те яростно се нахвърлиха един върху друг. Вкопчиха се за раменете. И хората видяха двамата принцове, двата бизона, единият от които бе носил короната на Константинопол, а другият бе имал възможност да се любува на статуята си в Галерията на кралете, да се бият като хамали, бълвайки ругатни, пред целия двор и цялата администрация на страната.

Бароните станаха, превота и бирници отстъпиха назад, събаряйки пейките. Луи X реагира по най-неочакван начин: затресе се от смях на креслото си.

Възмутен от този смях, както и от срамната гледка, която предлагаха двамата борещи се, Филип дьо Поатие излезе напред и с удивителна за толкова слаб човек сила раздели противниците, опрял ръце на гърдите им. Марини и Валоа се задъхваха с пурпурночервени лица и разкъсани дрехи.

— Чичо — каза Поатие, — как се осмелявате? Марини, овладейте се, заповядвам ви. Върнете се по домовете си и изчакайте да се успокоите.

Решителността и силата, които внезапно прояви двадесет и четири годишният младеж, внушиха респект на мъже, двойно по-възрастни от него.

— Идете си, Марини, повтарям — настоя Филип дьо Поатие. — Бувил! Отведете го!

Марини се остави да бъде повлечен от Бувил и излезе от замъка Венсен. Отдръпваха се от пътя му, както пред бик на корида, който се опитват да върнат зад преградата. Валоа не бе помръднал от мястото си. Цял трепереше от ненавист и повтаряше:

— Ще го обеся! Да не съм аз, ако не го обеся!

Луи X вече не се смееше. Намесата на брат му беше един вид урок по авторитет. Нещо повече, внезапно той си даде сметка, че е бил изигран. Подаде скиптъра си на своя шамбелан и каза грубо на Валоа:

— Чичо, трябва веднага да говоря с вас. Благоволете да дойдете с мен.

— Вие ме уверихте, чичо — крещеше Луи Вироглавия, кръстосвайки нервно една от залите на Венсенския замък, — обещахте ми, че няма повече да обвинявате Марини. А пак престъпихте думата си! Това е направо подигравка с моята воля!

Стигнал до края на залата, той се обърна рязко и късата наметка, която бе сложил вместо дългата парадна мантия, описа кръг около прасците му.

Все още запъхтян от борбата, с отекло лице и разкъсана якичка, Валоа отвърна:

— Как, племеннико, как да не се поддадеш на гнева пред такава непочтеност!

Той беше почти искрен и си внушаваше, че се е поддал на спонтанен порив, макар да подготвяше от доста дни тази комедия.

— Знаете по-добре от всеки друг, че ни трябва папа — поде Вироглавия, — знаете също защо не трябва да отчуждаваме Марини. Бувил ни предупреди достатъчно ясно!

— Бувил! Бувил! Вярвате само на думите на Бувил, който нищо не е видял и нищо не разбира. Младият ломбардец, който го придружаваше, за да бди над парите, ме осведоми много по-добре за работите в Авиньон от вашия Бувил. Папа би могъл да бъде избран още утре, при това склонен още на другия ден да анулира брака ви, ако Марини и само Марини не се противопоставяше с всички средства. Вие си въобразявате, че той се старае да ускори вашия въпрос? Той, напротив, го забавя колкото си ще, защото е разбрал защо го държите на предишното му място. Той съвсем не желае анжуйски папа. Не желае също да си вземете съпруга от Анжуйсската династия. И докато ви изменя във всичко, взема отново в ръцете си цялата власт, с която го бе натоварил баща ви. Къде ще бъдете тази вечер, племеннико?