Морис Дрюон - Удушената кралица

Със закръглени вежди, със закръглени бузи, със закръглено шкембе, превото, смътно разтревожен, кажи-речи се изтъркули, за да посрещне посетителя си.

Като прочете пропуска, още повече се смути. Какви ли бяха тайните функции на младия ломбардец? Дали не идваше да анкетира, да инспектира? Крал Филип Хубави си служеше с такива тайнствени агенти, които обхождаха кралството под прикритието на друга професия, изготвяха докладите си, а после внезапно се окажеш зад затворническа решетка…

— Ах, месир Портфрюи, преди всичко искам да ви кажа, че изобщо не съм споменал на по-отговорно място за онази история с безвъзмездното мито на владетелите на Кресе, по чийто повод се запознахме миналата година. Допуснах, че е станало грешка. Казвам ви го, за ваше успокоение.

Чудесен начин наистина да успокои превото! Все едно да му каже недвусмислено още в самото начало: „Припомням ви, че ви улових на местопрестъплението в злоупотреба с властта и мога да съобщя за това, когато пожелая.“

Кръглото като луна лице на превото леко пребледня и виненочервеното петно, което имаше от рождение на слепоочието и челото, изпъкна по-ярко.

— Много съм ви признателен, месир Бальони, че сте преценили така. Наистина бе станало грешка. Впрочем накарах да проверят регистрите.

— Значи имаше нужда да се проверят? — забеляза Гучо.

Превото разбра, че е казал опасна глупост. Решително този ломбардец имаше дарбата да забърква главата му.

— Тъкмо се канех да вечерям — каза той, желаейки час по-скоро да смени темата. — Бихте ли ми направили честта да споделите…

Почна да става раболепен. Хитростта съветваше Гучо да приеме: хората се издават най-добре на масата. Освен това Гучо бе препускал целия ден, без да хапне нищо. Така че, тръгнал от Нофл, за да убие превото, той се озова удобно настанен срещу него и използваше камата си само за да си отреже къс хубаво опечено прасенце-сукалче, плувнало в златиста мазнина.

Трапезата на превото в този терзан от глад край беше направо скандал. „Като си помисля само, че дойдох да взема нещо, за да нахраня Мари, а сам съм седнал да се тъпча!“ Всеки залък увеличаваше ненавистта му. И тъй като превото, въобразявайки си, че така ще настрои добре посетителя, му предлагаше най-добрите си провизии и най-редките си вина, при всяка нова настойчива покана да пие Гучо си повтаряше: „Ще даде сметка за всичко това злосторникът! Ще направя така, че ще увисне на въжето.“ Никое ядене не е било някога поглъщано от госта с повече апетит и с по-малка изгода за домакина. Гучо не пропускаше нито един случай да накара превото да се почувствува неудобно.

— Узнах, че сте си купили соколи, месир Портфрюи — попита го внезапно той. — Нима имате право да ходите на лов като благородниците?

Превото се задави с виното.

— Ходя с околните благородници, когато благоволят да ме поканят — отвърна бързо той.

Пак се опита да промени насоката на разговора и подхвърли:

— Вие като че ли много пътувате, месир Бальони.

— Наистина много — отвърна нехайно Гучо. — Връщам се от Италия, по поръчение на краля бях при неаполската кралица.

Портфрюи си спомни, че при първата им среща Гучо се връщаше от мисия при английската кралица. Този младеж трябва да беше много могъщ, щом го използваха главно като пратеник при кралици. И освен това винаги знаеше неща, които човек би предпочел да премълчи…

— Метр Портфрюи, служителите на кантората на вуйчо ми в Нофл са изпаднали в страшна нищета. Заварих ги болни от глад. Уверяват ме, че нищо не можели да си купят! — заяви внезапно Гучо. — Как обяснявате, че налагате данъци в натура на област, опустошена от глада, и че секвестирате малкото храна, която е останала?

— Ах, месир. Бальони, това е тежък проблем за мен и ми причинява голяма мъка, кълна ви се. Длъжен съм обаче да се подчинявам на заповедите от Париж. Трябва всяка седмица да изпращам по три каруци хранителни припаси, защото монсеньор дьо Марини се страхува от бунт и иска да държи столицата в ръцете си. Както винаги, селското население страда.

— И когато вашите сержанти събират припаси за три те каруци, те могат също така да напълнят и четири и да ви оставят едната.

Сърцето на превото се сви тревожно. Ах, каква мъчителна вечеря!

— Никога, месир Бальони, никога! Какво ще си помислите!

— Хайде, хайде, прево! Ами откъде идва всичко та ва? — извика Гучо, сочейки масата. — Пушените бутове не се закачат самички на чукчето на вратата ви, доколкото зная. А и сержантите ви не изглеждат така цветущи, каквито са, само от близане на лилиите на тоягите си.