Морис Дрюон - Удушената кралица

„Ако знаех — помисли си Портфрюи, — нямаше да го посрещна така добре!“

— Виждате ли, работата е там, че ако искаш да поддържаш реда в кралството, трябва да храниш достатъчно хората, натоварени да бдят над него.

— Разбира се, разбира се. Отговаряте ми, както подобава. Човек, удостоен с такъв висок пост като вас, не мо-же да разсъждава, нито да действува като обикновените хора.

Той внезапно взе одобрителен и приятелски тон, ся-каш напълно се съгласяваше с доводите на събеседника си. Превото, който бе пил доста много, за да си вдъхне кураж, се улови на въдицата.

— Същото е и с данъците за простолюдието… — поде Гучо.

— Данъците?

— Ами да! Нали вие сте ги откупили. А трябва да живеете, да плащате на служещите си… Тогава по неволя трябва да вземете повече, отколкото ви се изисква за хазната. Как точно постъпвате вие? Удвоявате данъка, така ли? Така правят, доколкото зная, всички превота.

— Почти двойно повече събираме — призна превото откровено, мислейки си, че разговаря с добре осведомен човек. — Принудени сме. Още за да купя длъжността си, трябваше да намажа лапата на един от чиновниците на Марини.

— Наистина ли на чиновник на Марини?

— Ами да… И продължавам да му пъхам по една кесия в ръката всеки „Свети Никола“. Трябва да деля и с бирника си, а да не говорим колко ми измъква байито, който ми е началство. В крайна сметка…

— …не ви остава кой знае колко за вас самия, разбирам… В такъв случай ще ми помогнете и ще ви предложа сделка, от която никак няма да изгубите. Затруднен съм с изхранването на служителите ни в Нофл. Вие ще им отпущате всяка седмица сол, брашно, бакла, мед и прясно или изсушено месо, които им са нужни, като те ви ги плащат по скъпи парижки цени с добавка от три су на ливра. Готов съм дори да ви оставя двадесет ливри аванс — и той дрънна кесията си.

Звънът на жълтиците приспа напълно недоверието на превото. Той поспори малко, просто така, за количеството и цените. Учудваше се, че Гучо иска големи количества.

— Но вашите служещи са само трима. Наистина, ли им трябват толкова мед и сини сливи? О, мога, мога да им ги доставя…

Тъй като Гучо желаеше веднага да вземе със себе си известни провизии, превото го заведе в собствения си килер, който доста приличаше на склад.

Сега, след като сделката бе сключена, защо да се преструва? Превото изпитваше известно задоволство да покаже — безнаказано, както той си въобразяваше, — хранителните си съкровища. Вирнал нос, разперил късите си ръце, той се движеше между чували с леща и изсушен грах, миришеше сиренето, галеше с поглед нанизалите наденички.

Макар да бе прекарал два часа на трапезата, като че ли пак му се бе дояло.

„Този хубостник заслужава да дойдат да го оберат с вили“ — мислеше си Гучо.

Един лакей приготви обемист пакет с хранителни продукти, бутнаха го в чувал и Гучо го закрепи за седлото.

— Ако случайно на самия вас нещо ви липсва в Париж… — му каза превото, изпращайки госта си.

— Благодаря ви, ще се сетя за вас. Но навярно скоро ще ме видите пак и тъй или иначе бъдете сигурен, че ще се отзова за вас както подобава.

При тези думи той тръгна отново за Нофл, където предаде на тримата слисани служители половината си плячка.

— Така ще бъде всяка седмица — каза им той. — Уговорил съм с превото. Ще делите на две доставените продукти, едната половина за вас, другата за семейство Кресе: или те ще идват да я вземат, или вие ще им я отнасяте предпазливо. Вуйчо ми живо се интересува от тях. По-добре поставени са в двора, отколкото изглеждат. Бдете следователно за продоволствието им.

— В брой ли ще заплащат продуктите или да увеличим кредита им? — попита управляващият кантората.

— Ще водите отделна сметка и ще ми я докладвате.

Само след десет минути Гучо пристигна в имението и сложи до възглавницата на Мари дьо Кресе мед, изсушени плодове и бонбони.

— Предадох долу на майка ви пушено свинско, брашно, сол…

Очите на болната плувнаха в сълзи.

— Как успяхте?… Месир Гучо, да не би да сте вълшебник? Мед!… Ах, мед!

— Бих направил много повече, за да ви видя възстановена и за радостта да бъда обичан от вас. Всяка седмица ще получавате по толкова от моите служещи в Нофл… Повярвайте ми — каза й той с усмивка, — това е по-лесна работа, отколкото да откриеш кардинал в Авиньон!

Това му припомни, че не бе дошъл в Кресе само за да нахрани изгладнелите му собственици и като се възползва, че са сами, той попита Мари дали поверената й миналата есен за съхранение кутия е все още на същото място в параклиса.