Морис Дрюон - Как един крал погубва Франция

И ето че Шатийон, Жоани и Оксер, следвани от копиеносците, препускат през шубраците. Утрото е хубаво, слънчевите лъчи проникват през клоните, без много да блестят. С лекота изминават три левги. Ще бъдат в Поатие след по-малко от половин час. И изведнъж на пресечката между две пътеки се сблъскват лице в лице с шейсетина английски разузнавачи. А те са над триста. Неочакван късмет. Смъкват наличници, свеждат копия. Английските разузнавачи, които са впрочем от Ено и са под заповедите на месир дьо Гистел и месир д’Обершикур, се обръщат и побягват в галоп. „Ах, страхливци, подлеци! След тях, след тях!“

Преследването не трае дълго, защото, след като прекосяват първата гора, Жоани, Оксер и Шатийон се натъкват на същинската английска войска, която ги обгражда. Мечове и копия се кръстосват известно време. Добре се бият бургиньонците! Но числеността на врага ги задушава. „Тичайте при краля, тичайте при краля, ако можете!“ — извикват Оксер и Жоани на щитоносците, преди да ги свалят от конете и принудят да се предадат.

Крал Жан беше вече в предградията на Поатие, когато няколко от хората на граф дьо Жоани, успели да се измъкнат от яростното преследване, пристигнаха задъхани и му разказаха случката. Той горещо ги поздрави. Беше много радостен. От това, че е загубил трима големи барони и войската им? Не, разбира се; но загубата не беше тежка за такава добра новина. Уелският принц, когото смяташе пред себе си, беше зад него. Беше успял, преградил му бе пътя. Хайде обратно към ла Шаботри. Водете ме, юнаци! Надуйте рога… Това му беше щастливият ден, на крал Жан.

Аз ли, племеннико? О, аз минах през Шателро. Пристигнах в Поатие и се настаних в епископството, където вечерта ме осведомиха за всичко.

Не се учудвайте, Аркамбо, че в Мец престолонаследникът ще положи клетва пред своя чичо императора. Но да, за провинцията Дофине, която е подвластна на империята… Напротив, аз доста настоявах за тази клетва, тя даже е един от поводите за пътуването ми! С нея Франция не е ощетена, тъкмо обратното: получава права над кралство Арл, при положение, че отново бъде учредено, защото навремето провинцията Виеноа беше включена към него. И после, така ще дадем добър, пример на англичаните, показвайки им, че един крал или кралски син може, без да се унизи, да положи клетва пред друг владетел, ако част от държавните му владения някога са били под сюзеренството на същия…

За пръв път от много време императорът изглежда решен да заеме страната на Франция. Защото досега, въпреки че сестра му, Бон Люксембургска, беше първата съпруга на крал Жан, той бе благосклонен по-скоро към Англия. Нима не бе присъдил на крал Едуард, който се държи много хитро с него, поста наместник на императора? Големите завоевания на Англия и упадъкът на Франция явно са го накарали да се замисли. Установяването на английска империя в съседство с неговата никак не би му се понравило. Винаги е било така с германските владетели: първо правят всичко възможно да смалят Франция, а после разбират, че нищо не са спечелили, напротив…

Ако се отвори дума за битката при Креси, когато се явим пред императора, ви съветвам да не говорите много по този въпрос. Във всеки случай не я споменавайте пръв. Защото за разлика от своя баща, Жан Слепия, императорът, който още не беше император, там не се прояви особено… Чисто и просто избяга, да си го кажа напршо… Но не наблягайте много и върху битката при Поатие, която естествено изниква в съзнанието на всеки, и не мислете, че трябва да възхвалявате злополучната храброст на френските рицари, това пък заради престолонаследника… тъй като и той не се отличи с прекалена самоотверженост… Това е и една от причините, поради които му е трудно да закрепи авторитета си. Ех, на срещата в Мец няма да има много герои… Все пак престолонаследникът има оправдание; а и дори да не е добър воин, той не би пропуснал да се възползува от хубавия изход, който предлагах на баща му…

Продължавам разказа за Поатие, което никой не би могъл да направи по-изчерпателно от мене, сега ще разберете защо. Бяхме стигнали до събота вечер, когато двете армии знаят, че са съвсем близо една до друга, почти се докосват, и уелският принц разбира, че вече не може да направи крачка…

Рано сутринта в неделя, кралят слуша литургия с целия лагер. Военна литургия. Отслужва я човек с митра и филон над ризницата: това е Рьо-но Шово, граф-епиокоп на Шалон, един от онези прелати, които биха били по-достойни за военен, отколкото за църковен сан… Виждам, че се усмихвате, племеннико… да, казвате си, че и аз принадлежа на това съсловие; но аз съм си наложил да следвам пътя, който бог ми е определил.