Роалд Дал - Гостът

— Не са много бащите, готови на такава жертва — продължих аз.

Той отново се усмихна, но този път с някакво неудобство. После каза:

— Не заслужавам толкова много похвали, колкото получих от вас. Наистина не ги заслужавам. Ще бъда пределно искрен. Красивата ми дъщеря не е единствената причина да живея сред великолепие, но далече от хората.

— Зная.

— Така ли?

— Научих го от вас. Нали казахте, че другата причина е любовта ви към пустинята? Че я обичате, както мореплавателят — морето.

— Вярно. Това е чистата истина. Но има и трета причина.

— Нима? И каква е тя?

Той не ми отговори. Стоеше неподвижно с ръце на кормилото, вперил поглед в пътя.

— Простете ми. Не биваше да ви питам. Не е моя работа.

— Не, не, няма нищо — каза той. — Не ми дължите извинение.

Загледах се през прозореца в пустинята.

— Струва ми се, че е по-горещо от вчера. Сигурно вече е над сто градуса.

— Да.

Забелязах, че господин Азис леко се размърда, сякаш се наместваше по-удобно. След това каза:

— Всъщност не смятам, че има защо да крия от вас истината за тази къща. Изглеждате ми дискретен човек.

— Така е.

Вече наближавахме бензиностанцията и сега той намали скоростта почти до минимум, за да има време да се изкаже. Виждах двамата араби, които ни наблюдаваха, застанали до моята лагонда.

— Освен дъщерята, с която се запознахте — започна господин Азис, — имам и друга дъщеря.

— Нима?

— Другата ми дъщеря е с пет години по-голяма.

— И положително не по-малко красива — подхвърлих аз. — А къде живее? В Бейрут ли?

— Не, в къщата.

— В коя къща? В замъка, където току-що бяхме?

— Да.

— Но защо не я видях?

— Може и така да е било — обърна се внезапно той и ме погледна в очите.

— Но защо?

— Болна е от проказа.

Подскочих.

— Да, зная, ужасно звучи — каза той. — Горката, болестта й е от най-тежката форма. Нарича се анестетична лепроза. Много е резистентна и почти не се лекува. Ако беше нодуларната разновидност, щеше да е много по-лесно. Но не е, това е положението. Така че, когато имаме гости, дъщеря ми остава в стаята си на третия етаж…

Сигурно в този миг стигнахме до бензиностанцията, защото следващото, което си спомням, беше, че господин Абдул Азис стои и ме гледа с умните си черни очички, сякаш иска да каже: „Почакайте, скъпи приятелю, не бива толкова да се плашите. Успокойте се, господин Корнилиъс, успокойте се! Нямате никакво основание да се тревожите. Болестта не е кой знае колко заразна. Случва се само при най-интимен контакт с прокажения…“

Много бавно излязох от колата и се спрях на слънцето. Арабинът с прояденото лице ухилен ми каза: „Ремък вече сложен. Всичко наред.“ Бръкнах в джоба си за цигари, но ръката ми толкова трепереше, че изпуснах пакета на земята. Наведох се, взех го и успях да си запаля цигара. А когато отново вдигнах очи, забелязах, че зеленият ролс-ройс вече е изминал половин миля и бързо се отдалечава по пътя.

© Роалд Дал

© 1992 Огняна Иванова, превод от английски

© 1992 Правда Митева, превод от английски

Roald Dahl

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009

Издание:

Роалд Дал. Размяна на съпруги. Истории с неочакван край

ИК „Зодиак-ВН“, 1992

Съставител: Жени Божилова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14776]

Последна редакция: 2009-12-16 13:10:00