Роалд Дал - Гостът

Домакинът и аз ги последвахме по стълбите. На първата площадка майката и дъщерята спряха редом и ни чакаха.

— Лека нощ, господин Корнилиъс — каза домакинята.

— Лека нощ, господин Корнилиъс — каза дъщерята.

— Лека нощ, скъпи приятелю — каза господин Азис. — Надявам се, че нищо не ви липсва в спалнята.

Тримата се обърнаха, а на мене не ми оставаше нищо друго, освен да продължа бавно и неохотно по стълбите за втория етаж към стаята си. Влязох и затворих вратата. Някой слуга вече беше спуснал тежките брокатени завеси, но аз ги вдигнах и се наведох през прозореца, за да усетя нощта. Въздухът все още бе топъл, ярката луна огряваше пустинята. Басейнът долу изглеждаше като огромно огледало, положено върху моравата, а до него се виждаха четирите шезлонга, на които седяхме.

„Ами сега? — помислих си аз. — Какво ще стане сега?“

Едно знаех: в тази къща бе недопустимо да напускам стаята и да дебна по коридорите. Щеше да е самоубийство. Още преди години бях разбрал, че има три типа съпрузи: българи, гърци и сирийци, с които човек не трябва да поема ненужни рискове. Кой знае защо никой от тях не се противопоставя, ако флиртуваш открито с жена му, но ще те убие в мига, когато влизаш в леглото й. Господин Азис беше сириец. Значи ставаше задължително да проявя известно благоразумие, и ако предстоеше да се предприеме някакъв ход, следваше той да бъде направен не от мен, а от някоя от жените, защото единствено те знаеха точно кое е безопасно и кое не. И все пак трябва да си призная, че след като станах свидетел на начина, по който домакинът ги повика господарски преди четири минути, в близко бъдеще нямаше голяма надежда за по-нататъшно развитие. Лошото беше само, че дяволски се бях настроил.

Съблякох се и дълго време стоях под студения душ. Това ми помогна. После, тъй като не мога да спя на лунна светлина, се постарах да затворя плътно завесите. Легнах си и около час четох книгата на Гилбърт Уайт „Естествена история на Селбърн“. И това ми помогна, докато най-после, някъде между полунощ и един часа, не настъпи мигът, когато вече можех да угася лампата и да се приготвя за сън, без кой знае колко да съжалявам.

Тъкмо задрямвах, когато чух някакъв лек шум. Веднага го определих. През досегашния си живот много пъти бях чувал такива шумове, но въпреки това за мен те продължаваха да бъдат най-вълнуващото и възбуждащо нещо на света. Представляват поредица от тихо, леко дрънчене, от едва чуто триене на метал върху метал и винаги се чуват, когато някой много бавно и предпазливо натиска дръжката на вратата от външната страна. Веднага се разсъних, но не помръднах. Само отворих очи и вперих поглед към вратата. Спомням си, в този миг съжалих, че завесите са плътно спуснати, защото ако отвън идваше и малък лъч лунна светлина, щях поне да зърна очертанията на прекрасното тяло, когато жената влиза. Но в стаята бе тъмно като в зандан.

Не чух отварянето на вратата, нито проскърцването на панти. Но изведнъж в стаята нахлу въздух и леко раздвижи завесите, а малко по-късно чух тихото почукване на дърво върху дърво, когато вратата внимателно се затвори. После щракна езичето на бравата, щом бе пусната дръжката.

След това някой на пръсти мина по килима.

За миг ме обзе ужас — хрумна ми, че може би господин Азис се прокрадва към мене с дълъг нож в ръка, но веднага подир това над мен се наведе топло, гъвкаво тяло и в ушите ми зашепна женски глас:

— Не мърдайте!

— Любима моя — започнах аз, като се чудех, коя от двете жени е дошла, — знаех, че ти ще…

Ръката й мигом запуши устата ми.

— Моля ви! — прошепна тя. — Нито дума повече!

Не влязох в спор. Устните ми имаха по-добро занимание. Както и нейните.

Тук трябва да спра за малко. Зная, че това съвсем не е характерно за мене. Но един-единствен път бих искал да бъда извинен, че няма да опиша с подробности голямото представление, което последва. Имам основателни причини да го сторя и ви моля да ги уважите. Във всеки случай няма да ви навреди за разнообразие да упражните въображението си, а ако не възразявате, ще ви дам начален тласък, като ви кажа просто и искрено, че дамата от Синайската пустиня ме пренесе в царството на такъв екстаз, какъвто не съм изпитвал с никоя от хилядите жени в моя живот. Тя проявяваше изумително умение. Страстта й беше дълбока, обхватът й — невероятен. Всеки миг предлагаше ново и заплетено преживяване. И като връх на всичко, не бях срещал стил с по-голяма изисканост и загадъчност. Беше извънредно артистична. Беше гениална.