Роалд Дал - Гостът

Вероятно според вас от това става ясно, че посетителката ми е била по-възрастната жена. Грешите. Не може да се направи такова заключение. Истинската гениалност е присъща по рождение. Тя няма почти нищо общо с възрастта и смея да ви уверя, че по никой начин не можех да установя със сигурност коя от двете жени се крие в мрака на спалнята ми. Не бих участвувал в такъв облог. Идваше миг, когато след някоя особена бурна каденца изпитвах чувството, че това е съпругата. Не можеше да не е съпругата! После обаче темпото се сменяше напълно и мелодията ставаше по детински невинна дотам, че бях готов да се закълна: беше дъщерята! Не можеше да не е дъщерята!

Вълнуваше ме, че не зная верния отговор. Измъчвах се. И се обезкуражих, понеже в крайна сметка истинският познавач — големият познавач — трябва винаги да е в състояние да определи колко старо е виното, без да гледа етикета на бутилката. В случая обаче бях победен. По едно време се пресегнах за цигара с намерението да разреша загадката на светлината на кибритената клечка, но ръката на гостенката мигом спря моята ръка, грабна цигарите и кибрита и ги захвърли. Неведнъж се опитах да й прошепна въпроса си, но преди да кажа и три думи, ръката и отново се стрелваше и ме плесваше през устата. При това доста силно.

„Много добре“ — помислих си аз. „Засега ще оставим нещата така.“ Сутринта, долу на светло, щях да разбера със сигурност коя от двете е идвала. Щях да го разбера по грейналото лице, по очите, взиращи се в моите, и по хиляди други издайнически намеци. Щях да го разбера и по следите, оставени от зъбите ми отляво на шията й, над мястото, докъдето бе стигала роклята. Доста хитър ход, така си мислех, и точно преценен по време — ожесточено я ухапах, когато беше най-разпалена от страст, и тя не разполагаше и с миг, за да осъзнае колко важно е моето действие.

Беше паметна нощ — изминаха поне четири часа, преди жената да ме прегърне пламенно за последен път и да се измъкне от стаята с бързината, с която се бе появила.

Сутринта се събудих чак след десет часа. Станах и дръпнах завесите. Вън отново беше ярък и горещ пустинен ден. Дълго лежах във ваната, после се облякох старателно, както винаги. Чувствувах се отпочинал и спокоен. Радваше ме мисълта, че дори на средна възраст все още бях в състояние само с поглед да привлека жена в стаята си. И то каква жена! С трепет очаквах да разбера коя бе нощната гостенка. Скоро щях да го науча.

Бавно извървях стълбите от втория етаж до долу.

— Добро утро, скъпи приятелю, добро утро! — поздрави ме господин Азис, като стана от малкото писалище в гостната, където работеше. — Добре ли спахте?

— Отлично, благодаря — отговорих аз, опитвайки се да не изглеждам самодоволен.

Домакинът се изправи редом и се усмихна, показвайки малките си бели зъби. Хитрите му очички се спряха на лицето ми и бавно се огледаха, сякаш търсеха нещо.

— Имам добри вести за вас — каза той. — Преди пет минути се обадиха от Бир Рауд Салим и съобщиха, че ремъкът ви е пристигнал с пощенската кола. В момента Салех го слага. Ще приключи до един час, така че след като закусите ще ви закарам дотам и можете да потегляте.

Изразих голямата си благодарност.

— За всички ни е жалко, че си заминавате — каза той. — Беше ни извънредно, извънредно приятно, че се появихте изневиделица.

Закусих сам в трапезарията. След това се върнах в гостната да изпуша една цигара, докато моят домакин все така пишеше.

— Моля да ме извините — обади се той. — Трябва да приключа едно-две неща. Скоро ще свърша. Наредих да ви приготвят куфара и да го сложат в колата, така че няма за какво да се тревожите. Спокойно си пушете. Дамите ще слязат всеки миг.

Първа дойде съпругата. Влезе величествено, ослепително красива, като една нилска Семирамида, и първото, което забелязах, беше, че на шията й небрежно бе вързано бледозелено газено фишу! Небрежно, ала много старателно. Толкова старателно, че покриваше изцяло кожата. Жената се насочи право към съпруга си, целуна го по бузата и каза:

— Добро утро, мили!

После дойде, седна в креслото насреща и ме поздрави весело:

— Добро утро, господин Корнилиъс! Добре ли спахте? Надявам се, че нищо не ви е липсвало.

През целия си живот не съм виждал такъв блясък в женските очи, както в нейните тази сутрин, нито е имало женско лице, излъчващо такова доволство.

— Благодаря, наистина спах много добре — отговорих й аз, за да разбере, че съм се досетил.

Тя се усмихна и запали цигара. Хвърлих поглед на господин Азис, който все още усърдно работеше на писалището с гръб към нас, без да ни обръща никакво внимание. Помислих си, че той не се различава от другите мъже, които съм направил рогоносци. Никой от тях не вярваше, че това може да му се случи току под носа.