Луи Жаколио - Принцът пират

Хинко не бил от свестните хора и обикновено не подбирал средствата. Посрещнал с удоволствие предложението на Надод и отплавал към английския бряг за среща с него. Надод успял да убеди Хинко, че в основата на всички заговори стоят Бьорнови — което, разбира се, не било вярно — и че ако този бунтовнически род бъде унищожен, в Швеция незабавно ще настъпи спокойствие. Поради разклатеното положение на Густав Хинко много се зарадвай на идеята и попитал Надод каква поддръжка и награда ще поиска, ако успее да осъществи плана си.

— Ще искам отмяна на всички присъди срещу мен — отвърнал Червеноокия, — както и пълно възстановяване на честта ми, искам дворянска титла и право да си поделим с приятелите ми златото, което намерим в замъка.

— Съгласен съм — отвърнал Хинко.

— Що се касае до поддръжката — продължил Надод, — ще ми бъде необходим военен кораб с тридесет и пет пушки и шестдесет матроси, който да е под мое разпореждане.

Хинко отговорил, че това вече е невъзможно, тъй като подобна постъпка може да послужи като претекст за кралските противници.

— Дори нещо повече — допълнил той, — това неминуемо ще ускори падането ни. Колкото до другите ти желания, ще намерим двадесет престъпници и ще ги застреляме под предлог, че са подпалили замъка, а на теб ще дадем награда и ще те помилваме под предлог, че си защитавал замъка и си проявил изключителна преданост и вярност.

Надод се съгласил с тези действително основателни доводи, но все пак заявил, че без военен кораб нищо не може да се направи.

— Това е невъзможно! — повторил Хинко. — Ние скоро извършихме крещяща несправедливост, против която аз напразно протестирах: на корсаря Инголф, който в последната война ни оказа услуга, много по-голяма от цялата флота, му бе обещано да бъде зачислен в офицерския корпус при редовната флота, но завистта на адмиралите попречи в крайна сметка обещанието да бъде изпълнено. Както сигурно знаеш, Инголф не върна поверения му кораб и влезе в открита незаконна война с всички европейски флоти. Ето такъв човек ти трябва на теб. Намери го, обещай му чин капитан първи ранг и амнистия на всичките му деяния. Той е човек със забележителни способности и е готов да даде половината от живота си, за да излезе от нелегалното си положение.

Идеята много се харесала на Червеноокия, но той с основание отбелязал пред кралския любимец, че се съмнява Инголф да повярва на обещанието, след като веднъж вече е бил лъган; затова препоръчал първо да му дадат амнистия и да му връчат подписан от краля документ за произвеждането му в чин. Хинко приел да съдейства. Доложил на краля, чието положение било толкова застрашено, че той без колебание сложил подписа си. След седмица Надод държал в ръцете си драгоценните два документа.

Заедно със свой съмишленик той тръгнал да търси Инголф, който дотогава пиратствал самостоятелно и нямал никаква връзка с бандата „Морски разбойници“. След двуседмично бродене по моретата най-сетне Червеноокия го намерил и споделил с него плана си, но за двата документа премълчал; смятал да ги покаже само в случай че изпадне в някакво крайно и неочаквано затруднение.

Надод казал на Инголф, че става дума за нещо като контра-заговор, замислен от поддръжниците на Густав III срещу заговорите, предприети от враговете му, чието свърталище бил уж замъкът Розолфс.

— В случай на успех — добавил коварният бандит — приближените на краля ще ти издействат всичко, което пожелаеш, те са достатъчно влиятелни. Освен това в замъка те чака несметно богатство.

Отначало Инголф не се отнесъл благосклонно към предложението и Надод вече бил готов да му връчи документите, когато изведнъж Инголф заявил, че иска двадесет и четири часа, за да си помисли. След изтичането на този срок Надод със задоволство чул съгласието му. А какви са били подбудите на Инголф да се съгласи, ще разберем малко по-късно.

Червеноокия побързал да се възползва от обстоятелствата и веднага завел Инголф при нотариуса Пегам, където двамата пирати сключили помежду си договор. Освен това Надод получил от Инголф обещание, че никога и под никакъв предлог няма да се откаже от общото дело, преди да е постигната целта. Инголф дал дума и Надод бил сигурен, че той ще я удържи.

Явно у Инголф било запазено чувството за чест независимо от живота, който водел. И все пак той е имал причини, за да се съгласи на съюз с такъв престъпник като Червеноокия. Тези причини читателят ще узнае от разговора, който ще последва между двамата.