Луи Жаколио - Принцът пират

Отначало решил да изчака стражите и като заспят, да им пререже гърлата, а после, вън от затвора, да се преоблече. Но веднага съобразил, че трябва да мине и покрай главния караул, а в затворнически дрехи това нямало да е възможно. Тогава му хрумнало друго, което благодарение на изключителната му дързост се увенчало с успех: той бързо обръснал брадата си и преди да се върне стражата, се преоблякъл като милосърдна сестра; после направил нещо като чучело под завивката на нара, все едно че той лежи там, и застанал на колене до него със събрани за молитва ръце.

В килията било много тъмно и измамата не биела на очи.

— Я гледай ти! — възкликнали в един глас двамата надзиратели, като се върнали. — Някой е дошъл тук!

Приближили се и видели коленичила милосърдна сестра.

— Кой ви пусна тук, сестро? — удивен попитал единият, макар че в затвора често можели да се видят тези честни и уважавани девици.

Надод отвърнал с едва чут шепот, за да промени гласа си:

— Самият господин директор, по поръчение на пастора. Той смята, че само аз мога да усладя последните минути на този нещастник… Ала затворникът ме прие много зле… с разни богохулства, после се обърна към стената и заяви, че няма и дума да ми каже, тъй като не се нуждаел от грижите ми.

— Той си е такъв, сестро — отвърнал стражът. — Но аз съм сигурен, че не знаете при кого са ви пратили.

— Не — съвсем тихо прошепнал смиреният глас на сестрата.

— Това е известният разбойник и убиец Надод Червеноокия — важно съобщил стражът. — Досега двадесет и един пъти е бягал от затвора, а когато го докараха при нас, той с насмешка каза, че след по-малко от месец щял да избяга и оттук, което щяло да е двадесет и второто му бягство. Трябваше да прибави, че ще бъде и последното му, защото, както виждате, скоро волю-неволю ще си иде от тоя свят.

— На неговото самохвалство — намесил се и другият надзирател — ние пък му отвърнахме, че не ще излезе оттук жив. Разбойници като Надод, сестро, трябва да се пазят много зорко, нито за миг не бива да се изпускат от очи.

— Предполагам, че повече нямам работа тук — отвърнала сестрата. — Моето присъствие не му е приятно.

— И ние мислим тъй — отвърнал първият страж. — Все едно, от него дума няма да изтръгнете. Е, хайде, довиждане. Един от нас ще ви изпроводи, тъй като ще трябва да минете през главния караул. Не е леко да си затворник тук… Излизане оттук няма освен в дървен сюртук. — Последните думи бяха придружени с груб смях. — Хайде, сестро, аз ще ви изпроводя, а Йохансон ще остане при него.

Като чул това, Надод с облекчение въздъхнал. Ледена пот избила по челото му по време на разговора. За щастие с настъпването на нощта ставало все по-тъмно; ако осветлението било запалено четвърт час по-рано, с него щяло да е свършено.

Без да бърза, стражът отделил един голям ключ от връзката и пуснал сестрата пред себе си.

— Ама че тъмница! Нищо не се вижда! — измърморил той с досада. — Какво толкова, ако светнат вече лампите… ама вечно икономии… Дайте си ръката да ви водя, сестро…

— А, не, благодаря, виждам — отвърнал Надод с огромно присъствие на духа.

Та нали мощната му длан щяла веднага да го издаде.

— Както желаете — равнодушно рекъл надзирателят и тръгнал по коридора, тананикайки си някаква песничка; след него, стараейки се да стъпва тихо, вървял Надод.

На всеки десет метра стражът отварял железни врати, които се затваряли след тях със зловещ и глух звук. За щастие никой не ги срещнал — повечето хора от затворническия персонал се хранели по това време; иначе обезателно щели да се натъкнат на някого от стражата, която често обикаляла по коридорите с фенер в ръка.

Изведнъж Надод почувствал, че се смразява от ужас. Спомнил си, че според правилника на затвора всеки посетител минавал през канцеларията, където удостоверявал самоличността си при влизане и излизане. А в канцеларията винаги светела лампа по това време.

Както навсякъде, така и между затворническия персонал и чиновниците от канцеларията съществувала подмолна вражда, С какво удоволствие отмъстителните канцеларски плъхове щели да спипат стража, който наивно се готвел да пусне на свобода един от затворниците, и то не друг, а Надод Червеноокия — най-страшния бандит. О, каква суматоха щяла да настане тогава…

За миг Надод си представил последствията и Вероятно от съжаление към надзирателя едва ли не си помислил да му се разкрие, за да предотврати скандала; тогава той ще го върне в килията и от благодарност, че го е избавил от неприятности, после ще му помогне да избяга… В ушите на Надод вече кънтели смеховете и подигравките на тълпата тържествуващи чиновници… Да, той трябвало да предотврати неизбежния скандал…