Луи Жаколио - Принцът пират

— Много странно!

— Почакай, колко още странности има да видиш… Днес обаче не мога да ти кажа нищо повече. Един ден ще ти разкрия такива неща, че косите и на най-големия храбрец ще настръхнат… За мен това е въпрос на живот и смърт. Ние се намираме в общество, чийто девиз е: подчинявай се и мълчи! Ако разберат, че дори и толкова съм ти казал, направо съм загубен… И тъй, ние изпълнихме каквото ни бе възложено. Всички наши момчета са пръснати наоколо и имат храна за три дни. А в замъка никой нищо не подозира. Ако и този път Червеноокия не е доволен, не знам дали изобщо може да му се угоди… На всичкото отгоре видяхме и непознатия посетител на Розолфския замък…

Докато водеха този разговор, Трумп и Торнвалд стигнаха до брега на фиорда и се упътиха към мястото, където Надод им бе определил среща. Това беше същото място, където преди пет дни двамата разбойници заедно с още десет друга бандити бяха свалени тук, близо до Норкап, с тайни поръчения.

Отдавна беше съмнало и двамата бързаха да заобиколят скалите, които им се изпречваха на пътя. Ето в далечината вече се показа синята ивица на морето. Изведнъж след един завой на брега те се озоваха точно пред една красива яхта, която се носеше по канала, движена от източния вятър. След яхтата плаваше голям кораб с високи мачти, в който бандитите веднага разпознаха „Ралф“… Пиратският кораб навлезе в Розолфския залив, воден от яхтата.

— Бързо се скрий! — заповяда Торнвалд на приятеля си и той залегна зад една скала. — В никакъв случай не бива да ни видят от яхтата.

Трумп се подчини, Торнвалд радостен продължи:

— Е, този път розолфските милиони, пазени от векове, няма да ни избягат. Не проумявам само как е успял този Сборг да накара яхтата, която принадлежи на замъка, да му показва пътя.

Докато двата кораба се носеха спокойно по водите на Розолфския фиорд, Инголф, както си спомня читателят, повика Надод в каютата си. Без да предполага, че предприетата експедиция се приближава към целта си, той искаше да предупреди Надод, че поради поканата, отправена от Едмунд и Олаф, корабът им малко ще се забави. Инголф познаваше сприхавия характер на Червеноокия и междувременно обмисляше с какви по-солидни мотиви да оправдае постъпката си.

От своя страна Надод, който още не се бе опомнил от изненадата, че спасители на „Ралф“ са синовете на ненавистния му враг, на когото цял живот е мислил как да си отмъсти, с тревога се питаше дали Инголф ще се съгласи да му помогне. Като имаше предвид рицарските качества на капитана, той започваше да се съмнява; а без неговата помощ едва ли можеше да направи нещо. Нито един матрос от „Ралф“ не ще тръгне пряко волята на капитана си. Ако имаше време, Надод можеше да разчита да привлече екипажа на своя страна с примамката за несметните богатства, които щяха да дойдат в резултат на отмъщението, ала тъкмо в липсата на време беше бедата. Сега трябваше да се действа бързо, иначе всичко щеше да пропадне. Надод знаеше от опит, че почне ли да кове интриги против Инголф, онзи при най-малкото подозрение ще го застреля като куче…

Когато пратеният от Инголф матрос му съобщи да се яви в капитанската каюта, тревогата на Червеноокия още повече се засили: не беше готов с плана си за действие. За да спечели време, Надод отпрати матроса, като му заръча да предаде на капитана, че го моли да отложи разговора за вечерта, и добави също, че и той самият много държи да се срещне с него, тъй като имал да му съобщи особено важни неща.

Нищо неподозиращият Инголф отговори чрез куриера си, че му е все едно кога ще разговарят, след което Надод се успокои и се изтегна в койката, за да може на спокойствие да обмисли плана си от всички страни. Беше готов да стигне до крайност, само и само да не изпусне предоставящата му се възможност за отмъщение. Дори му мина през ума и мисълта да поеме командването на кораба в свои ръце, като отстрани Инголф, но веднага съобрази, че без значителна част от екипажа това не би било възможно, а никой от екипажа не би се подчинил на другиго освен на Инголф… Най-накрая Надод реши да говори с Инголф направо с надеждата, че водачът на пиратите няма да устои пред примамливата съблазън да постигне главната си цел с един удар.

Време е да разкрием обстоятелствата, които до такава степен бяха сближили Надод и Инголф.

Ясно е вече, че Надод Червеноокия не е никой друг освен бившия розолфски крепостен, избягал от замъка, след като изтърпя жестокото си наказание. Животът, който той започнал да води след бягството си, го довел до затвора, където довършил разбойническото си образование, а когато излязъл оттам, се превърнал в страшилище за цял Стокхолм. Събрал банда от мошеници и започнал умело да ръководи престъпните им действия. След време един от подчинените му, подкупен от полицията, го предал и той отново бил заловен и осъден на каторжен труд. Когато разгалили огромните му плещи, за да му сложат затворническото клеймо, той се отскубнал и така побягнал, че едва успели с помощта на цял взвод войници да го хванат и усмирят.