Луи Жаколио - Принцът пират

— Попитайте Хутор, господарю — отвърна злорадо слугата. — Фиордът не връща шпионите, хвърлени в него.

Херцогът потрепери.

В това време бурята се усили. Мракът се сгъсти. Настъпи нощ. В далечината се чуваше ревът на морето.

— Каква ужасна нощ! — въздъхна херцогът. — Като си помисля само, че са тръгнали с един от най-леките кораби!…

— И по-добре, че са с такъв кораб, ваша светлост — отбеляза Грундвиг. — „Сузана“ може да се издига и спуска като тапа и по най-големите вълни. Освен това, ваша светлост, не си мислете, че синовете ви ще тръгнат да плават в такова време… Те са добри и разумни моряци. Сигурно са спрели в някой фиорд.

— Чул те Господ, Грундвиг, чул те Господ!

Изведнъж Черния херцог трепна — стори му се, че дочува далечен звук на рог.

— Какво е това? Сигнал или зов за помощ?

Той пак се ослуша. Същият звук се повтори още няколко пъти.

— Трябва да е някой овчар, който привиква пръснатото от бурята стадо — рече Грундвиг.

— Не, не вярвам да е овчар — отвърна херцогът, като помълча още малко. — Чуваш ли? Звукът нито се усилва, нито затихва. Това значи, че някой е спрял в степта и не се решава нито да продължи по пътя си, нито да се върне назад.

В този момент се чу изстрел, след него втори. После всичко стихна. Сега вече нямаше никакво съмнение. Явно някой зовеше за помощ.

— Бързо на конете, Грундвиг! Иди кажи на Хутор да вземе със себе си още четирима въоръжени и да тръгваме.

След по-малко от три минути Харалд и свитата му, легнали върху гривите на конете, се понесоха натам, откъдето се чуха изстрелите. Нощта беше толкова тъмна, че на метър пред тях не се виждаше нищо, но благородните коне, израснали в дивата степ, безпрепятствено се носеха по гъстата степна трева.

Скоро до ездачите долетя радостен възглас: един едър човек стоеше до коня си и се опитваше да го успокои. Грундвиг веднага разпозна в него тайнствения пътник, който бе идвал няколко пъти за малко в Розолфския замък.

Черния херцог му направи едва забележим знак, после се обърна към свитата си и с отсечен, повелителен глас рече:

— Хутор, връщай се с хората си обратно. Повече не сте ми нужни.

Групата веднага обърна конете и постепенно се изгуби в нощната тъмнина.

— Дявол да го вземе! — обади се непознатият, като позна Харалд и Грундвиг. — Тъкмо навреме идвате, още малко и щеше да е късно. Вижте това…

На няколко крачки от Харалд и Грундвиг, под светлината от фенера, който държеше слугата, в локва димяща кръв лежеше огромна пещерна мечка — рядко срещан вид в Северна Норвегия и Швеция.

— Много точно попадение! — отбеляза Харалд, като оглеждаше гърдите на звяра, от които стърчеше забит до дръжката кинжал. — Имал си късмет. Тия мечки са изключително свирепи и силни.

— Разчитах да пристигна в замъка още по светло — продължи непознатият, — но бурята ме застигна и се загубих в степта. Няколко пъти подадох сигнал с рога, надявайки се да ме чуете в замъка. Изведнъж конят спря. Как ли не опитвах да го подкарам, той не мърда. Тогава скочих на земята и стиснах в ръка широкия си кинжал. След миг ми се мярна някаква тъмна маса, успях навреме да отскоча настрани и забих кинжала, както после се оказа, в самите гърди на мечката. Звярът падна и аз го доубих с два револверни изстрела.

— Знам го аз юнака Анкастрьом!

— Е, това не е никакво геройство, херцог. Просто нямах друг избор: нямаше къде да бягам и волю-неволю трябваше да защитавам живота си. Дори за размисъл нямах време, всичко стана за секунди.

— Тъкмо това хладнокръвие и съобразителност ми харесват у теб, Анкастрьом. Ти си незаменим човек… Какви новини ми носиш?

— Много важни, херцог… Мога ли да говоря?

— В степта няма кой да ни чуе.

— Но ние не сме сами…

— Това е моят верен слуга Грундвиг. От него нищо не крия.

— Време е да се действа, херцог. Народът изнемогва под тежестта на данъците и отказва да ги плаща. Немеца, който заемаше трона на Бьорнови и Ваза, недоволен от привилегиите на дворяните, разпусна дворянския гвардейски полк, командван от зет ви Хорн. Дотогава графът беше сред нерешителните, но сега премина към националната лига.

— Не може да бъде!

— Нося ви доказателства.

— А как е армията?

— Само чака сигнал…

— Ваша светлост — намеси се Грундвиг, — не разговаряйте тук, послушайте стария си слуга. Има неща, които не трябва да се доверяват дори на вятъра в степта. Спомнете си за Свен и Астор, които умряха на ешафода… Спомнете си и за вашия предводител, паднал под ножа на неизвестен убиец!