Луи Жаколио - Принцът пират

Още на тази си възраст, когато обикновено момчетата мислят само за игри и удоволствия, Над вече кроял планове как ще се възползва от доверието на младия си господар, като го подучи да открадне от съкровищата в замъка огромна сума пари, как после ще забегне някъде далеч, ще ги пусне в оборот и ще забогатее.

Над не бил красив, но лицето му правело впечатление с умното си и будно изражение. На петнадесетгодишна възраст той вече имал напълно завършена характерна физиономия: големи, дълбоки зеленикави очи, широко, макар и ниско чело, голям нос с широки ноздри, месести устни, силни челюсти, гъсти червени коси, падащи като грива по раменете — всичко това му придавало едновременно добродушие и сила, кротка и дремеща, когато бивал спокоен, но свирепа и заплашителна, когато го дразнели и предизвиквали. Освен това Над имал телосложение на атлет.

Той намразил малкия Фредерик още от първия ден. Не можел да свикне с мисълта, че той, Надод, ще трябва да преживее всичките си дни в робство.

Детето карало петата си година, когато един ден Надод го завел на брега и го качил на лодка, за да го разходи из фиорда. Както и дедите им — викингите, така и Бьорнови се приучвали към морето от ранно детство. На излизане от фиорда Надод срещнал някакъв чуждестранен кораб. Капитанът, който бил на палубата, го поздравил и го заговорил; попитал го кой е, откъде е. Надод го било срам да признае робското си положение и като не могъл да измисли друго, отвърнал, че той и братчето му останали сираци, но трудно се препитавали, тъй като рибата е малко и за нея няма пазар по тия места… Той съчинил такава трогателна история, че капитанът се смилил и предложил на Надод да вземе братчето му, за да го отгледа.

В пристъп на безумие, породено от дълго трупана омраза, Надод се съгласил и дал детето… Когато се опомнил, било вече късно: чуждестранният кораб отплавал в морето, отнасяйки младата издънка на Бьорновия род.

Надод не смеел да се върне в замъка и три дни обикалял с лодката из фиорда. Най-сетне го намерили и го откарали в замъка. Там с плач и скръбна жестикулация описал как момченцето се навело от лодката, паднало във водата и потънало.

Харалд, който треперел над сина си, се разгневил ужасно и наредил да му ударят сто тояги; изпълнението на присъдата било възложено на Хутор и Грундвиг. За момче на неговата възраст това се равнявало почти на смъртна присъда.

Доверените слуги на Харалд завързали Надод гол на стълба и започнали да го налагат с дебели дъбови тояги. Когато на стотния удар спрели да бият, пред тях лежало безформено, окървавено тяло, което предали на майката на Надод… Момчето още било живо, дишало… Чудесата на майчината грижа и любов го спасили от смърт. След половин година ужасни страдания нещастникът започнал да се подобрява и давал надежда за пълно възстановяване; останал обаче с тежко възпаление на мозъка.

За него било по-добре да умре. Слугите го били както им попадне, без да гледат къде удрят — по главата, по ръцете; смазали му носа, лявото му око изскочило и завинаги си останало така. С една дума, Надод се превърнал в урод, който отблъсквал и ужасявал всекиго.

Когато за първи път станал от леглото и се погледнал в огледалото, изревал от ужас и злоба — разбрал, че остава страшилище за цял живот. Да, и това огромно, изхвръкнало от орбитата кърваво око никога няма да се върне на мястото си!… В пристъп на необуздан гняв той грабнал нож, за да го изтръгне напълно, ала майка му го спряла и укротила навреме с горещите си молби.

— Да, права си — рекъл той, като се поуспокоил малко. — Нека окото ми остане тъй дотогава, докато не изтребя и последния Бьорн. Кълна се, че ще изпълня намерението си!

Щом Надод оздравял напълно, напуснал родината си, без да се обади на никого, дори и на майка си. Нищо не се чуло повече за него. От малкия Фредерик също нямало никаква следа и накрая всички в замъка повярвали, че се е удавил и че рибите са го изяли, тъй като морето не изхвърлило трупа му. И все пак имало начин да бъде намерен Фредерик, но тъй като увереността в неговата смърт била всеобща, никой не се сетил да го предложи.

От незапомнени времена поколенията на рода Бьорн поддържали и друг обичай, който може да се обясни с авантюристичния им начин на живот. Бащата на семейството белязвал с нажежен печат всеки свой новороден син. В света нямало нито един Бьорн без такъв знак — липсата му го определяла като незаконороден.

Къде и в каква среда е попаднал малкият Фредерик? Предполага се, че никой от кораба не е тръгнал да търси негови роднини, след като от думите на Надод се разбрало, че той произхожда от семейство на бедни рибари. Фредерик от своя страна, като порасне и узнае как е попаднал на кораба, вероятно не би се заинтересувал от „брат си“, който така безсърдечно го е предал в чужди ръце.