Луи Жаколио - Принцът пират

Напразно Олаф и Едмунд си блъскаха главата над загадъчното поведение на баща си. Особено ги заинтригува обстоятелството, че завръщането на баща им към заниманията в лабораторията съвпаднало с посещението на някакъв тайнствен непознат човек, който престоял само една нощ в замъка и изчезнал. След като не научиха нищо повече, младите хора престанаха да се занимават с въпроса и решиха да чакат търпеливо, докато случаят или баща им по своя воля не им открие тайната.

За младите момчета — двадесет и три годишния Олаф и двадесет и пет годишния Едмунд — започна празен и скучен живот. Най-накрая те се пристрастиха към лова, който беше единственото им развлечение. Те бяха възпитани в такова страхопочитание и покорство пред баща си, че и през ум не им минаваше да роптаят против разпорежданията на Черния херцог.

Харалд Бьорн бе предоставил на синовете си пълна свобода с едно условие: в никакъв случай да не прекрачват границите на Розолфското имение. Но тъй като обширната степ, принадлежаща на замъка, се простираше върху повече от шестдесет мили наоколо, младежите имаха къде да проявяват мъжеството си.

Придружени от по-малкия им брат Ерик, от слугите Хутор и Грундвиг, които ги бяха поели още от детството им, те нерядко прекарваха със седмици в гората на лов за мечки и вълци; завръщаха се в замъка всеки път с обилна плячка, а старият Харалд ги посрещаше с горда усмивка на бледите устни.

— Добре, синове мои, много добре — казваше им той. — Личи си, че в жилите ви тече кръвта на норландските вождове. Не-напразно сте с кралски произход.

Тези думи на мрачния владетел винаги бяха придружени с многозначителен поглед към Хутор и Грундвиг, но младежите обикновено не забелязваха това, иначе, ако им беше направило впечатление, те непременно щяха да се досетят, че между херцога и двамата му слуги съществува някаква тайна.

Харалд не преувеличаваше, като си приписваше кралски произход.

По предложение на парламента двама Бьорнови последователно са заемали шведския престол и е твърде възможно този сан, доста съмнителен по онова време, да се е давал и по-често на норландските херцози, стига те да не са предпочитали кариерата на викинги пред възможността да бъдат на равна нога с кралете.

Докато на шведския трон се възкачвали потомци на древните скандинавски вождове — Швард, Сигурд, Стенкал, Свекер, Фолкунг, Ваза, — Бьорнови се грижели да си запазят независимостта. Но когато на престола бил повикан холщайнският принц Адолф Фридрих, Бьорнови изразили силен протест и заявили, че те също ще предявят претенции за престола.

След като станал глава на семейство, Черния херцог възобновил този протест, на който обаче всички погледнали като на желание за историческо удовлетворение. Той не пожелал синовете му да служат в двора на „узурпатора“ и ги пратил на служба в Русия и Франция, но както вече се разбра, скоро ги повикал обратно.

Харалд Бьорн имате брат, Магнус — двадесет години по-малък от него, който не се месеше в никакви семейни работи. Беше се отдал страстно на географията и мореплаването. От шестнадесет години той почти непрекъснато беше на околосветски пътешествия с превъзходен кораб, построен нарочно за него по нареждане на баща му. Магнус се връщаше рядко и за съвсем кратко време в замъка. Не се чувстваше добре у дома: морето, неговата страст, постоянно го теглеше към себе си.

Преди няколко години Магнус отпътува за някаква далечна страна; оттогава никой не бе чувал нищо за него. В Розолфс решиха, че вероятно е загинал при буря някъде край бреговете на Азия, тъй като последното писмо, получено от него, беше от Батавия.

Магнус не беше единственият от рода Бьорн, изчезнал безследно. Преди Едмунд и Олаф Харалд Бьорн имаше петгодишен син, Фредерик, който изчезна при следните обстоятелства. В рода Бьорн имало обичай при раждане на дете от мъжки пол да прикрепят към новороденото син на някого от прислугата. Това момче вземало участие в детските игри на малкия Бьорн, като едновременно му бил слуга и помощник-възпитател. Вземали го в юношеска възраст и то обикновено оставало любим слуга на младия господар за цял живот.

Когато се родил Фредерик, между слугите в замъка имало едно дванадесетгодишно момче на име Надод, или просто Над, син на херцогския камериер. Херцогът избрал него за помощник-възпитател на сина си. Над бил умен, но притежавал и лоши черти — жестокост, завист, хитрост, които от малък се научил да прикрива. Баща му го възпитавал строго и привидно той показвал послушание, дори го давали за пример на другите крепостни слуги.