Луи Жаколио - Принцът пират

Могъществото на Бьорнови се дължало на неизчерпаемите им богатства. Трупането на съкровища в продължение на седем или осемвековно пиратство напълнило подземията на замъка с несметно количество злато и сребро. Когато изпадали в нужда, владетелите на трите кралства всеки път се обръщали към щедрите Бьорнови и никога не получавали отказ. А щом веднъж дадели някаква сума на кралете, Бьорнови изобщо не поставяли условие да им бъде върната. Ето два примера, които показват колко голямо било богатството на тази фамилия.

По време на първия кръстоносен поход Бьорнови поели издръжката и въоръжили десет хиляди копиеносци, а когато Людовик попаднал в плен, те предложили за него огромен откуп. Когато попитали пратеника Хуго Бьорн кой го е натоварил с това предложение, той гордо отвърнал:

— Викингите! — И добавил старата титла на дедите си, нормандските вождове, съвременници на Ролан.

В рода на Бьорн имало един обичай извън общоприетите по онова време. Строенето на кораби, риболовът и продажбата на стоки в Хамбург, Франкфурт и други ханзейски градове се вършели от по-старите членове на семейството, а младите постъпвали на военна служба и пазели честта и достойнството на рода в северните дворове. Щом някой от Бьорнови навършел шестнадесет години, главата на семейството му давал полк и го пращали да служи във Франция, Дания или Швеция. Където и да постъпел на служба, всеки Бьорн получавал генералски чин, привилегия, придобита отдавна от древния херцогски род.

В края на XVIII век животът на тази фамилия значително се променил. Те продали риболовната си флота на хамбургски корабопритежатели, като подписали договор да не се занимават повече с лов на китове, за да не правят конкуренция на новите собственици. За себе си Бьорнови оставили само няколко кораба за лично ползване, построени във Венеция от най-скъпото дърво и снабдени с всякакви удобства. Общо пет на брой, те били един от друг по-бързоходни.

Сам по себе си този факт не удиви никого — всички смятаха, че Бьорнови отдавна е трябвало да престанат да се занимават с търговия, след като огромните им доходи многократно надвишаваха кралските бюджети на Швеция и Норвегия. Постъпката на Бьорнови би могла да се обясни с модното тогава презрение към търговията, наложено в Европа от лекомисления и горделив Луи XIV, ако последвалите събития не ни караха да се замислим. Скоро след продажбата на риболовните кораби Ха-ралд Бьорн, наричан Черния херцог, баща на Олаф и Едмунд Бьорн, които в това време служеха във Франция с чин контраадмирали, прати заръка до синовете си да вземат безсрочен отпуск и незабавно да се завърнат в Розолфс.

Младежите безропотно се подчиниха, като разчитаха, че у дома ще узнаят причината за това нареждане, което разби всичките им мечти за кариера и слава. Старият Харалд обаче само похвали синовете си и им благодари за послушанието, без да обясни причината за неочакваното си разпореждане.

Черния херцог беше суров човек. Появата му караше всеки неволно да потръпва — дори синовете му не смееха първи да го заговарят. По-малкият им брат, петнадесетгодишният Ерик, също не знаеше нищо за случая; съобщи им само, че старият херцог се застоявал напоследък в лабораторията, която се намираше в една от кулите на замъка. Ден и нощ там горели печки, а в прозорците се виждала светлина, която придавала някаква мистичност на замъка. Лабораторията построил един от рода Бьорн — Сигурд, който живял в XIV век. Той се родил урод, негоден за военна служба, нито за каквато и да е физическа работа. Затова усърдно се заловил с алхимия и с разни тайнствени науки, като приобщил към заниманията си и един от своите племенници. Оттогава в семейството станало обичай най-младият му член да се посвещава на науката. Всеки трябвало да излага резултатите от работата си в писмена форма. Така се събрали извънредно много важни научни открития, които никога не излезли извън стените на замъка в Розолфс. Това обстоятелство породило всевъзможни легенди за замъка и нямало човек в околността, който да не е твърдял, че Бьорнови се занимават с магии.

Харалд бил най-младият в рода и отраснал сред реторти и колби. Случило се така, че двамата му по-големи братя загинали по време на лов в степта и той неочаквано се оказал глава на семейство. Това го принудило да изостави научните си опити, но скоро, след една случка, с която по-нататък ще запознаем читателя, той отново се върнал към тях, като дори пожертвал печалбата от търговията и кариерата на синовете си.