Луи Жаколио - Принцът пират

Изведнъж в околността на замъка отекна норвежка военна тръба, призоваваща всички розолфски моряци, рибари и васали да се притекат в защита на замъка.

Надод не разбра значението на сигналите, но сърцето му се сви от лошо предчувствие. Той и без това се тревожеше, че Инголф твърде дълго се бави.

Но ето че по брега се чуха бързи стъпки. От пристанището се отдели голяма лодка и се насочи към кораба… Капитанът се връщаше.

— Позабавих се — бяха първите думи на Инголф към Надод, когато се качи на палубата, — но в замъка пристигнаха важни вести. Ела с мен в каютата ми, там ще ти кажа всичко… Ей, господин Алтенс! — извика той мимоходом на помощника си.

— Слушам, капитане!

— Всички да се върнат по местата си и незабавно се пригответе за сражение.

— Слушам, господин капитан! — невъзмутимо отвърна Алтенс.

Придружен от Надод, Инголф влезе в каютата си. Като затвори вратата след себе си, той предложи на Надод стол и рече:

— Още преди да сляза от кораба, исках да поговоря с теб. Сега обаче нещата се усложниха още повече. Извиках те, за да те предупредя за това.

Лицето на Надод се изкриви в грозна гримаса, но той не каза нищо.

Инголф продължи:

— Струва ми се, че трябва да се откажеш от намеренията си.

Надод остана безмълвен, само огромната му космата ръка се сви конвулсивно.

— Знаеш, че аз не съм замесен — пак заговори капитанът, — а, изглежда, твоите замисли са станали известни в замъка…

Той не можа да довърши мисълта си, тъй като Надод, който до този момент показваше сдържаност, изведнъж изля насъбраната си злоба.

— Какво, замаяха ли ти главата, кучи сине? Май наистина си Велзевул… Защо играеш по нервите ми, ами не казваш направо какво се е случило?

Инголф стана, пламнал от гняв.

— Още една дума, и ще те удуша — рече той с глас, в който прозвуча хладна решителност.

Тогава и Надод скочи; в ръката му проблесна пистолет.

— А, така значи! — рече Инголф и с крак изби пистолета от ръката на Червеноокия.

Обезумял от ярост, Надод се нахвърли върху капитана и понечи да го хване за гърлото, ала Инголф се оказа по-бърз: той сграбчи с едната си ръка бандита за врата, а с другата го улови през кръста и го повдигна от земята.

— Ти вече прекали, подлец такъв! Този път няма да те пусна, а ще те ударя в стената! — изкрещя той.

После го повдигна още нагоре и тъкмо да изпълни заканата си, онзи заскимтя с жален глас:

— Смили се над мен, Инголф, пощади ме! Ако знаеш с каква болка слушах как всичките ми планове рухват…

За щастие на негодника гневът на Инголф бързо се стопяваше. Той се успокои малко и пусна Надод.

— Махай се от очите ми!… Отвращавам се от теб, а и от себе си започнах да се отвращавам — печално изрече капитанът. — Такива бандити като нас не могат да се разбират като хората… Просто бях забравил това…

Сконфузен, Надод мълчеше. Инголф седна, наведе ниско глава и също се умълча. След малко, сякаш смилил се над Червеноокия, рече:

— Щом искаш да говоря направо, ето какво се оказа: когато синовете на херцог Норландски ме поканиха да им гостувам, в същия момент постовият забеляза на хоризонта английска ескадра. Беше невъзможно да продължим пътя си, затова веднага приех поканата — така щяхме да се скрием за три-четири дни във фиорда… Все още не знам дали двамата братя са се усъмнили в нас и са повикали англичаните, или англичаните просто са ни проследили, но факт е, че те се намират сега във входа на фиорда. И само веднага спуснатата верига от розолфския караул ги е задържал да не навлязат навътре. Вбесеният херцог Норландски изпрати ултиматум до англичаните до утре заран да напуснат фиорда и ако те не се подчинят, утре започва битка. Тъй като корабите на розолфци са по-малко от тези на англичаните, аз предложих на херцога и нашата помощ. Чувствах се задължен към владетелите на замъка за гостоприемството, което ми оказаха, както и за това, че ще се сражават заради мен. Когато отблъснем англичаните, ние с теб ще пристъпим към изпълнението на твоето предложение, за което ти дадох дума и не се отричам от нея.

Надод беше онемял от изумление. Значи Инголф не подозира, че херцог Норландски и Харалд Бьорн са едно и също лице! И продължава да държи на дадената дума!… Надод реши да отстрани англичаните, като им даде да разберат, че пред тях не е пиратът Инголф, а действителен капитан от шведската флота, за което има официален документ.

У Надод отново пламна надеждата и той реши да улови бика право за рогата.