Ашли Сноу - Мод

— Заповядай, скъпа Мод. Ела да се запознаеш с останалите гости. — Гласът й преливаше от сърдечност. — Тъкмо пиехме чай, нали момичета? Мила Пати, бъди така добра и налей на Мод една чаша!

Мод смутено отиде до най-близкия свободен стол и приседна на ръба му. Една от жените, която изглеждаше на нейните години, но чийто грим и подпухнало лице я караха да изглежда без време състарена, й подаде една чаша без дръжка, в която се плискаше най-бледият чай, който Мод някога бе пила.

— Това е Пати — каза Елиза, — там е Аделайн… — тя посочи към едно наистина много красиво момиче, седнало с полупритворени очи близо до прозореца. — Тази е Кетрин, а тази с намусената физиономия е Мин.

— Много добре знаеш защо е така, дърто — изсъска Мин.

— Но какви са тези маниери? Сега малката Мод ще вземе да си помисли, че ни липсва възпитание!

Сладникавата реч на мисис Финчли бе съпроводена от няколко вледеняващи искри в очите, и сърцето на Мод се сви от лоши предчувствия. Момичето, което отговори грубо, бе едно слабичко създание с овехтяла бяла перука, която стърчеше поне на един фут над главата й. По лицето й се бе изписало яростно ожесточение към дебелата жена, полегнала на дивана. Мисис Финчли запази самообладание и повече не я удостои с поглед.

Мод се съсредоточи върху чашата си и хвърли няколко тайни погледа към групичката. Пати беше мургава с големи тъжни очи, докато Аделайн, която изглеждаше заспала, беше брюнетка с дълги, гъсти мигли и дръзки, кръгли устни. Въпреки че и четирите жени бяха различни типажи, между тях имаше нещо много общо. Всички бяха облечени с един вид рокли, изработени от сатен и тафта, които отдалеч изглеждаха елегантни, но всъщност бяха захабени и изтъркани на места. Всички бяха отрупани с бижута и по лицата им, с изключение на Мин, имаше дебел слой грим. Бузите и на четирите бяха осеяни със същите сатенени изкуствени бенки, като тези на мадам Финчли. Едната от тях бе украсила с тях дори и ръцете си.

— Изпий го, Мод, момичето ми — каза мадам, — а после Мин ще те заведе горе и ще ти покаже леглото ти. Аз мисля да пийна още малко. Мин, скъпа, подай ми бутилката!

— Вземи си я сама, мързелива дърта кучко! — промърмори Мин. Пати припряно скочи и изсипа част от съдържанието на бутилката в чашата на Елиза. Тя погледна към Мин, но веднага се усмихна и вдигна чашата си към Мод. Тя също вдигна своята, отпи малко и започна да кашля.

Течността изгори гърлото и стомаха й. Тя започна да плюе и понечи да остави чашата си, но не успя и разля съдържанието върху килима.

Докато Мод се мъчеше да си поеме дъх, петте жени избухнаха в истеричен смях.

— Но това не е чай — задъхано успя да каже тя.

— Разбира се, че не е — отвърна Пати, която, смеейки се, разкри няколко липсващи зъба. — Никога ли не си опитвала джин? Сигурно идваш от някое село, щом досега не си пила джин?

Джин! Сега вече нямаше никакво съмнение, помисли си Мод. Според думите на Кук джинът бе творение на дявола и по улиците на Лондон течаха потоци от него. Едва бе пристигнала в града и вече бе попаднала под влиянието на джина.

— Не ми се пие повече — каза тя и продължи да хълца.

— Глупости — отсече Елиза и поклати гарафата. — Ти просто още не си свикнала. Повярвай ми, Моди, няма нищо по-хубаво от холандския джин. А сега, бъди добро момиче и изпий една чаша!

Мръщейки се, Мод сръбна една глътка. Вътрешностите й се затоплиха и този път гърлото не я засмъдя толкова много. След третата глътка тя се поотпусна, а след четвъртата се почувства наистина приятно. Но когато очертанията на стаята започнаха да се размазват пред очите й и тя чу как безгрижният й кикот започна да се смесва с този на останалите, реши да не пие повече и продължи само да се преструва, че отпива. За свое успокоение забеляза, че Елиза бе престанала да следи кой пие и кой не, и в този момент в стаята бе въведен един посетител — лорд Понсфърд.

Джентълменът, влязъл в стаята, изглеждаше толкова величествен, че Мод замря от учудване. Тя добре познаваше елегантния вид на лорд Бамбридж, но блясъкът на този мъж засенчи всичките й представи за елегантност. Тук липсваше фалшива натруфеност: сребърните бродерии и изрядно изгладеният му кадифен редингот бяха възхитителни. Бялата му перука блестеше като огромен диамант, а изрядно колосаните му яка и ръкавели искряха от белота. Върху жабото му беше прикрепен диамант, който хвърляше заслепяващи отблясъци.

Но въпреки възхищението, предизвикано от външния му вид, в него имаше нещо, което накара Мод да потръпне. Силната му долна челюст стърчеше зад буклите на перуката, а провисналите, дебели устни изглеждаха постоянно влажни. Очите му бяха малки и с клепачите без мигли приличаха на очи на костенурка. Ръката му, поела тази на Мод, бе лепкава и мека. Когато поднесе пръстите й към влажните си устни, тя едва успя да потисне тръпката на отвращение.