Робърт Сойер - Терминален експеримент

Кейти.

Неговата съпруга — отдавна в миналото.

Той си спомняше, че тя беше красива… поне в неговите очи. Ала сега, след като той бе освободен от биологически пориви, споменът за лицето и фигурата й не предизвикваше естетическа реакция.

Кейти.

Вместо да сънува, Дух размишляваше лениво. Кейти.

Ах, ти, Кейти! Ах, ти! Ох, ти! Ух, ти!… Ях…

Яхта! Хубава асоциация.

Никога не беше мислил за това.

Яхтите имат приятни очертания — разкриващи определено математическо съвършенство, продиктувано от законите на динамиката на течностите. Поне тяхната красота все още можеше да оцени.

Кейти беше направила нещо. Нещо лошо. Нещо, което го беше наранило.

Естествено че си спомняше какво бе то. Не беше забравил обидата и стига да пожелаеше, беше в състояние да извика спомените за други случаи, когато беше изпитал болка. Когато си счупи крака, докато караше ски. Когато си сцепи коляното като дете. И десетките пъти, когато си удряше главата в ниския горен праг в къщата на родителите на Кейти.

Спомени.

Но пък най-сетне не изпитваше никаква болка.

Болка. Спомени. Страшни сънища.

Сънища.

Сънувам ли?

Сънищата разкриват неочаквани връзки между останалите явления.

Сънищата щяха да му липсват.

Макар че Тоби Бейли й беше дал добра начална информация, Сандра продължи да работи по азбучен ред със служителите на „Дууоп“. Накрая дойде ред и на Кейти Хобсън — една от жените, за които Бейли беше споменал, че е имала връзка с Ханс.

Хубава жена, слаба, с буйна черна коса. Облечена е вкус.

Сандра се усмихна.

— Госпожо Хобсън, благодаря ви, че ми отделихте от времето си. Няма да ви задържа дълго. Бих искала да ви задам няколко въпроса за Ханс Ларсен.

Кейти мълчеше.

— Добре ли го познавахте? — попита Сандра.

— Не много — каза Кейти. Гледаше встрани.

Засега между двете все още не бе възникнала конфронтация. Сандра погледна компютърната разпечатка.

— Той е работил в агенцията по-дълго от вас. Интересувам се от всичко, което можете да ми кажете за него. Що за човек беше Ханс Ларсен?

Кейти впери поглед в тавана.

— Много… общителен.

— Да?

— И… как да го кажа… имаше доста грубо чувство за хумор.

— Един от колегите ви също спомена за това. Обичал е да разказва мръсни вицове. Това досаждаше ли ви, госпожо Хобсън?

— На мен? — Кейти изглеждаше изненадана и за пръв път погледна Сандра в очите. — Не.

— Какво друго можете да ми кажете?

— Той… ами той беше много добър професионалист.

— Друго? — Сандра се усмихна окуражаващо. — Всичко може да се окаже полезно.

— Ами… той беше женен. Знаете това, нали? Съпругата му…

— Дона-Лий — помогна й Сандра.

— Да. Точно така.

— Много мила жена, нали?

— Да, много мила — потвърди Кейти. — И много хубава. Виждала съм я само няколко пъти, но…

— Тук, в агенцията?

— Не, не си спомням да е идвала тук.

— Тогава къде сте я виждали?

— Ами, ние се събираме всяка седмица и…

— Всеки петък — уточни Сандра. — Поне така ме осведомиха колегите ви.

— Да, точно така. Понякога жена му се мяркаше за малко.

Сандра наблюдаваше внимателно събеседницата си.

— Близки ли бяхте с Ханс, госпожо Хобсън?

— Само като колеги, нали разбирате.

— Разбирам — каза Сандра. — Искам обаче да ви попитам и още нещо. Когато виждахте Ханс и съпругата му, те изглеждаха ли ви щастливи?

— Не бих могла да твърдя със сигурност. Предполагам, че да. Искам да кажа — кой би могъл да знае какво става в действителност, когато наблюдава брака на двама души отвън?

— Така е, наистина — кимна Сандра.

— Тя изглеждаше щастлива.

— Коя „тя“?

— Ами… съпругата на Ханс.

— Кажете ми името й.

Кейти изглеждаше объркана.

— Ами… Д… Дона-Лий.

— Да, Дона-Лий.

— Но вие го знаете. Казахте го преди малко. — В гласа на Кейти се промъкнаха отбранителни нотки.

— Да. Казах го. — Сандра натисна няколко клавиша на преносимия си компютър и огледа списъка си с въпроси.

— А сега да поговорим по друга тема. Двама от колегите ви, с които разговарях, казаха, че Ханс имал слабост към жените.

Кейти мълчеше.

— Вярно ли е това, госпожо Хобсън?

— Ами… така се говореше.

— Един от колегите ви сподели, че Ханс е спал с много от служителките от компанията. Чували ли сте такова нещо за него?

Кейти махна някаква невидима прашинка от полата си.

— Всъщност, да.

— Но решихте, че не си струва да го споменете?

— Не исках да…