Робърт Сойер - Терминален експеримент

/ F1 / ДУХ (ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА)

/ F2 / АМБРОТОС (БЕЗСМЪРТИЕ)

/ F3 / КОНТРОЛ (НЕПРОМЕНЕНА ВЕРСИЯ)

Питър се опита да направи избор и осъзна, че е изправен пред въпроса, на който той и Саркар се бяха заели да дадат отговор. Кой от тримата щеше да го изслуша с най-голямо съчувствие? Копието „живот след смъртта“? Нима би могло същество, лишено от физическо тяло, наистина да разбере затрудненията в семейството? Каква част от брака принадлежеше на емоциите/интелекта? Каква част от емоциите се обясняваха с хормонални взаимодействия?

Ами безсмъртният двойник? Може би. Безсмъртието означава трайност. Може би безсмъртно същество би проявило особен афинитет към верността? В крайна сметка хората очакват бракът да трае вечно.

Вечно.

Питър си помисли за Спенсър. И за Сюзън Силвърман. И за Хок. Книгите за тези герои му харесваха. Но кога за последен път Робърт Б. Паркър бе измислил нова ситуация, в която да ги постави, за да изучи нов аспект от личностните им характеристики?

Един век, изживян заедно с Кейти.

Хилядолетие с Кейти.

Питър поклати глава. Не, безсмъртният двойник нямаше да го разбере. Безсмъртието със сигурност не създаваше чувство за трайност. Съвсем не. То учеше човек да мисли в перспектива. Даваше му поглед напред, в бъдещето.

Питър се наведе и натисна клавиша F3, избирайки двойника „КОНТРОЛ“. Единствено непретърпялото промени негово копие можеше да му свърши работа.

— Кой е? — попита синтезаторът на речта.

— Аз, Питър Хобсън.

— О! — възкликна двойникът. — Искаш да кажеш, че съм аз.

Питър вдигна вежда.

— Нещо такова.

Изкуственият глас се засмя.

— Не се тревожи. Полека-лека свиквам да бъда двойникът на Питър Хобсън, базова, непроменена версия. Но знаеш ли кой си ти? Може би също си само нечий двойник. — Високоговорителят изсвири началните ноти от „Зоната на здрача“ — и се справи много по-добре, отколкото съществото от плът и кръв Питър бе успявало да го направи някога.

— Сигурно няма да ми хареса да си разменим местата — засмя се Питър.

— Е, не е чак толкова лошо — отговори двойникът. — Чета много. Осемнадесет книги едновременно. Когато някоя ме отегчи, веднага преминавам към другата. Разбира се, процесорът е много по-бърз в сравнение с мозък, действащ на химически принципи, затова се справям с материала твърде бързо — най сетне успях да се заема с Томас Пинч.

„Забележително копие — помисли си Питър. — Забележително.“

— Ще ми се да имах повече време за четене — отбеляза Питър.

— На мен пък ми се ще да полегна с дама в легло — откликна двойникът. — Всеки трябва да носи своя кръст.

Питър отново се засмя.

— И така, защо ме повика и ме извади от бутилката? — попита двойникът.

Питър сви рамене.

— Не зная. Може би защото ми се иска да поговорим… Ние те създадохме, след като научих за Кейти.

Не беше нужно да навлиза в повече подробности. Изкуственият глас прозвуча тъжно:

— Да.

— Не съм казвал на никого за това.

— Естествено — отвърна двойникът.

— Така ли?

— Ние с теб представляваме затворен в себе си мъж — продължи двойникът. — Прости ми за лошата граматическа конструкция. Не обичаме да излагаме вътрешния си мир на показ.

Питър кимна.

— Изразявай се по-високо през почитаемия съд, моля — напомни му двойникът.

— Съжалявам. Забравих, че не ме виждаш. Изразявах съгласието си с думите ти.

— Естествено. Виж, не мога да те посъветвам кой знае какво. Искам да кажа, че каквото ми дойде наум, вероятно ти вече си го премислял. Но просто опитай като начало с това — между моето и твоето аз, така да се каже: все още ли обичаш Кейти?

Няколко секунди Питър мълча.

— Не зная. Кейти, която познавам аз — жената, която смятах, че познавам — не би направила подобно нещо. Но до каква степен наистина познаваме добре някого?

— Точно така. Прости ми, че те използвам като пример, но…

— Хората ненавиждат да постъпваш така с тях, разбираш ли?

— Как?

— Да ги използваш като пример. Ти проявяваш тази склонност с всеки, който ти е подръка. „Прости ми, че те използвам като пример, Берта, но когато някой е наистина дебел…“

— О, я стига. Никога не съм приказвал такива неща. Знаеш, че е така.

— Преувеличавам заради комедийния ефект — още една наша черта, която не всички приемат като привлекателна. Но ти знаеш какво имам предвид: намесваш хората като примери в някой хипотетично взет разговор: „Да вземем твоя случай, Джеф. Спомняш ли си, когато синът ти беше арестуван за кражба в магазина? Чудя се дали би проявил твърдост в подобна ситуация?“