Робърт Сойер - Терминален експеримент

Освен това няколко седмици Питър бе използва СЕЕГ, за да изследва всичките 119 служители от компанията „Хобсън Мониторинг“, без да им обясни целта на експеримента. С нея бяха запознати само най-старшите служители. Никой от тези хора не умираше, естествено, но Питър искаше да е сигурен, че вълните на душата съществуват у здрави хора и не са просто някакво електрическо издихание, породено от умиращия мозък.

Вълната на душата имаше своеобразен електрически знак. Честотата беше много висока, високо над нормалната електрохимическа активност на мозъка, и макар че електрическото напрежение беше минимално, то не се загубваше сред многобройните други сигнали в мозъка. След като извърши допълнително прецизиране в апаратите, които използваше, Питър без проблеми го изолира в скенерните картини от мозъците на всичките си подчинени. Е, не беше особено забавно, че когато експериментира с мозъка на Кейлеб Мартин, адвокат на компанията, това му се удаде едва при третия опит.

Междувременно същият този Мартин се скъсваше от работа, осигурявайки патентна защита на всички компоненти от СЕЕГ в Канада, САЩ, Европейската общност, Япония и другаде. Корейската фирма, която изработваше оборудването на „Хобсън Мониторинг“, откри нова производствена линия за СЕЕГ апарати.

Скоро Питър щеше да оповести публично съществуването на вълната на душата.

Питър отново се почувства като ученик, участващ в някаква лудория на приятелска банда, като например — да облекат с дрехи някое животно. Той пристъпи към една от кравите и леко я помилва по врата. От години не беше заставал толкова близо до крава; беше израснал в Реджайна, но все още имаше роднини, които притежаваха ферми из Саскачеуан, където като момче бе прекарвал летните ваканции.

Като всички крави и тази имаше огромни кафяви очи й влажни ноздри. Докосването на Питър, изглежда, въобще не я обезпокои, и така, без повече врява, той внимателно закрепи с ремъци върху главата й модифицирания шлем на скенера. Животното измуча срещу него по-скоро от изненада, отколкото за да изрази някакъв протест. Дъхът му беше отвратителен.

— Тази ли ще е, докторе? — попита отговорникът на смяната.

Питър отново погледна кравата. Беше му мъчно за нея.

— Да.

В тази кланица обикновено животните бяха зашеметявани с електрически заряд, преди да ги убият. Но този метод щеше да претовари скенера на Питър. Затова точно тази крава щеше да бъде доведена до безчувствено състояние посредством въглероден двуокис, след това щяха да я обесят и едва тогава щяха да й прережат гърлото, за да разфасоват месото. Питър бе виждал много хирургически операции, ала клането бе винаги непоносимо за него. Беше изненадан как го разстройва убиването на някое животно. Отговорникът на смяната го покани да огледа цялата кланица, но Питър нямаше куража да го стори. Накрая просто си взе специалния шлем, стоял върху главата на животното, прибра записващото оборудване, благодари на хората, на които бе причинил неудобство, и се отправи към офиса си.

Остатъка от деня прекара, изследвайки записите, като използваше различни техники за прецизиране на данните, подавани от компютъра. Резултатите бяха неизменно едни и същи. Независимо от това какъв метод използваше и как внимателно се взираше, не откриваше доказателство, че кравите имат душа — нищо не напускаше мозъка им в момента на смъртта. Предполагаше, че подобно откритие не бива да го изненадва чак толкова, макар че бързо осъзна и следното: срещу всеки човек, който щеше да го приветства като гений за неговите открития, щеше да се появи друг, осъждащ го за тях. В този случай радикалното лоби, защитаващо правата на животните, щеше да се почувства дълбоко разстроено.

Питър и Кейти възнамеряваха вечерта да отидат на вечеря в „Барбериън“ — любимото им заведение, където сервираха чудесни пържоли. Но в последната минута Питър анулира резервацията и отидоха на вегетариански ресторант.

Когато Питър Хобсън бе предпочел таксономията 4 4 ??? като избираема научна дисциплина в университета, се твърдеше, че съществуват два вида шимпанзета: Pan troglodites (обикновени шимпанзета) и Pan paniscus (шимпанзета пигмеи).

Разривът между шимпанзетата и човешките същества беше станал преди 500 000 поколения и все пак 98,4% от тяхната ДНК беше обща. През 1993 година група учени, в която участваха еволюционистът Ричард Докинс и писателят фантаст Дъглас Адамс, публикува „Декларация за човекоподобните маймуни“, с настояване да се приеме законопроект за защита на правата на нашите подобни на човешки същества братовчеди.