Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— Помоли се пък! — възкликнал Настрадин Ходжа. — Кой ти пречи? Ти дори си длъжен да направиш това. Мигар коранът не повелява на робите и слугите да се молят ката ден за господарите си, без да искат някаква награда…

— Завръщай магарето! — грубо рекъл слугата и като подкарал коня, притиснал Настрадин Ходжа до дувара. — Хайде по-живо, не ме карай да си губя времето напразно!

— Почакай — бързо го пресякъл Настрадин Ходжа. — Още не съм казал всичко. Канех се да прочета молитва от триста думи според броя на тангите, които получих. Но сега мисля, че мога да се задоволя с молитва от двеста и петдесет думи. Перилата от моята страна ще бъдат само мъничко по-тънки и по-къси. А ти ще прочетеш молитва от петдесет думи и премъдрият аллах ще съумее от същите греди да скрои перила на твоята страна.

— Че как тъй? — възразил слугата. — Значи моите перила ще бъдат пет пъти по-къси от твоите?

— Но затова пък ще бъдат на най-опасното място! — живо додал Настрадин Ходжа.

— Не! Не съм съгласен с такива късички перила! — решително рекъл слугата. — Значи част от моста няма да бъде оградена! Аз целият бледнея и се обливам в студена пот при мисълта за страшната опасност, която заплашва господаря ми! Смятам, че ние двамата трябва да прочетем молитви от по сто и петдесет думи, за да бъдат перилата еднакви от двете страни. А ако не си съгласен, в това аз виждам зла умисъл срещу господаря ми — значи искаш да падне от моста! И аз ей-сега ще повикам хората и ти ще хлътнеш право в подземната тъмнина.

— Тънички перила! — яростно извикал Настрадин Ходжа и същевременно почувствувал как кесията сякаш слабо помръдва под пояса му. — Според тебе значи е достатъчно този мост да се огради с пръчки! Та разбери, че перилата от едната страна трябва непременно да бъдат по-дебели и по-яки, за да може търговецът да се хване за нещо, ако стъпи накриво и рече да падне!

— Самата истина говори с устата ти! — радостно възкликнал слугата. — Нека те бъдат по-дебели откъм моята страна, а аз няма да пожаля труд и ще прочета молитва от двеста думи!

— А от триста не щеш ли? — злобно рекъл Настрадин Ходжа.

Те дълго спорили насред пътя. Редките минувачи, дочули откъслеци от разговора, почтително се кланяли, защото вземали Настрадин Ходжа и сипаничавия слуга за благочестиви хаджии, които се връщат от поклонение в светите места.

Когато се разделяли, кесията на Настрадин Ходжа била наполовина по-лека: спогодили се мостът, който води към рая, да бъде ограден за търговеца от двете страни със съвсем еднакви по дължина и здравина перила.

— Сбогом, пътниче — рекъл слугата. — Днес ние с тебе извършихме благочестиво дело.

— Сбогом, добри, предани и добродетелни прислужнико, който толкова много се грижиш за спасението на душата на своя господар. Ще ти кажа още, че в спор ти сигурно няма да отстъпиш и на самия Настрадин Ходжа:

— Защо си спомни за него? — настръхнал слугата.

— Ами тъй… Дойде ми на езика — отвърнал Настрадин Ходжа и си помислил: „Еха! Та той, изглежда, не е проста птица!“

— Може би му се падаш някакъв далечен роднина? — попитал слугата. — Или познаваш някого от роднините му?

— Не, никога не съм се срещал с него. И не познавам никого от роднините му.

— Ще ти кажа на ухо — слугата се навел от седлото: — аз се падам роднина на Настрадин Ходжа. Братовчед съм му. Заедно прекарахме детските си години.

Настрадин Ходжа, който окончателно се уверил в подозренията си, не отговорил нищо. Слугата се навел над него от другата му страна:

— Баща му, двамата му братя и чичо му загинаха. Сигурно си чул, пътниче?

Настрадин Ходжа премълчал.

— Какво зверство от страна на емира! — лицемерно възкликнал слугата.

Но Настрадин Ходжа мълчал.

— Всички бухарски везири са глупци! — изведнъж рекъл слугата, разтреперан от нетърпение и алчност, защото за залавянето на волнодумци хазната отпускала големи награди.

Но Настрадин Ходжа упорито мълчал.

— Самият наш пресветъл емир също е глупак! — рекъл слугата. — И не се знае още има ли на небето аллах или то изобщо не съществува.

Ала Настрадин Ходжа мълчал, макар че на крайчеца на езика му отдавна висял ядовит отговор. Слугата, измамен в надеждите си, с проклятие шибнал коня с камшик и с два скока изчезнал зад завоя. Всичко утихнало. Само прахта, вдигната от копитата, се виела и златеела в неподвижния въздух, пронизан от полегати лъчи.

„Ето, намерих си все пак роднина — насмешливо си мислел Настрадин Ходжа. — Старецът не ме излъга: в Бухара наистина са се навъдили повече шпиони, отколкото мухи, и трябва да бъда предпазлив, защото старата поговорка гласи, че провинилия се език го отсичат заедно с главата.“