Леонид Соловьов: Повест за Настрадин Ходжа

Завързал магарето на едно крайпътно дърво, а той легнал направо върху земята, като сложил под главата си един камък. Пред очите му в тъмнопрозрачното небе заискрили сияещи плетеници от звезди и всяко съзвездие му било познато: тъй често през тези години той бил виждал над себе си откритото небе! И винаги си мислел, че тия часове на безмълвно мъдро съзерцание го правят по-богат от най-богатите и макар богатият да яде от златни блюда, той пък винаги трябва да нощува под стряха и не може в полунощ, когато всичко утихне, да почувствува летежа на земята през синята прохладна звездна мъгла…

През това време в кервансараите и чайханите, долепени отвън до зъбчатата градска стена, пламнали огньове под големите казани и жаловито заблели овни, поведени да ги колят. Но опитният Настрадин Ходжа предвидливо се настанил да нощува откъм страната, дето духал вятърът, за да не го съблазнява и безпокои миризмата на яденето. Понеже знаел бухарските обичаи, той решил да спести последните си пари, за да заплати сутринта таксата за градската порта.

Дълго се въртял, но сънят не идел и причина за безсънието съвсем не бил гладът. Горчиви мисли терзаели Настрадин Ходжа, дори звездното небе днес не можело да го утеши.

Той обичал родината си, за този хитър веселяк с черна брадица на бакърено загорялото лице и лукави искри в ясните очи на света нямало по-голяма обич. Колкото по-далеч от Бухара се скитал със закърпения си халат, омазнената тюбетейка и скъсаните обуща, толкова по-силно обичал Бухара и тъгувал по нея. В изгнанието си никога не забравял тесните сокаци, където при минаване талигата окъртвала от двете страни глинените дувари; не забравял високите минарета с пъстри кахлени шапки, по които сутрин и вечер горял огненият отблясък на зарята, древните свещени карагачи с чернеещи в клоните огромни щъркови гнезда; спомнял си димните чайхани над аръците в сянката на джомолещите тополи, пушека на механите, пъстрата навалица на чаршиите; спомнял си планините и реките на родината си, нейните селища, нивя, пасбища и пустини и случело ли се в Багдад или Дамаск да срещне съотечественик, щом го познаел по шарките на тюбетейката или по особената кройка на халата, сърцето на Настрадин Ходжа замирало и дъхът му секвал.

Когато се върнал, той видял родината си още по-злочеста, отколкото през дните, когато я напуснал. Старият емир отдавна бил погребан. Новият за осем години успял напълно да разори Бухара. Настрадин видял разрушените мостове по пътищата, оскъдните посеви от ечемик и пшеница, сухите вади, чиито дъна се били напукали от жегата. Нивите подивявали, обрасвали в бурен и бодил, градините погивали от жажда, селяните нямали ни хляб, ни добитък, върволици от просяци седели край пътищата и просели милостиня от същите като тях просяци. Новият емир бил разположил във всички селища отреди от стражари и бил заповядал на жителите да ги хранят безплатно, бил започнал строителството на множество нови джамии, а на жителите било заповядано да ги доизградят — той, новият емир, бил много набожен и най-редовно два пъти в годината отивал да се поклони на праха на пресветия и несравним шейх Богаеддин, чиято гробница се издигала близо до Бухара. Освен предишните четири данъка, той въвел още три, установил нова такса за преминаване през всеки мост, повишил търговските и съдебните такси, насякъл фалшиви пари… Занаятите западали, замирала търговията: невесело посрещала Настрадин Ходжа любимата му родина.

…Рано сутринта от всички минарета отново запели муезините; портите се отворили и керванът, съпроводен от глухия звън на хлопатарите, бавно влязъл в града.

Зад портите керванът спрял: стражата преградила пътя му. Те били много — обути и боси, облечени и полуголи, неуспели още да забогатеят на емирска служба. Блъскали се, викали, препирали се — предварително си разпределяли печалбата. Най-сетне от чайханата излязъл бирникът — тлъст и сънлив, в копринен халат с омазнени ръкави, с чехли на бос крак, със следи от невъздържание и пороци по подпухналото лице. Като обгърнал с алчен поглед търговците, той рекъл:

— Приветствувам ви, търговци, желая ви сполука в търговските дела. И знайте, че има заповед на емира да бъде бит с пръчки до смърт всеки, който скрие и най-малка част от стоката.

Обзети от смут и страх, търговците мълчаливо поглаждали боядисаните си бради. Бирникът се обърнал към стражарите, които от нетърпение отдавна вече подскачали на едно място, и помръднал дебелите си пръсти. Това бил неговият знак. Стражарите с вик и вой се спуснали към камилите. В блъсканицата те припряно прерязвали със сабите си изплетените от косми въжета, звучно порели денковете, изхвърляли на пътя сърмата, коприната, кадифето, сандъците с чер пипер, чай и амбра, делвите със скъпоценно розово масло и тибетски церове.