Леонид Соловьов: Повест за Настрадин Ходжа

Настрадин Ходжа до късно стоял на гробищата и мислено разговарял с починалия.

Гробището потънало в здрач, лъхнала ведрина, на тъмното небе заблещукали звезди.

Настрадин Ходжа рекъл:

— Прощавай, Мъдри старче, понякога ще идвам при тебе.

И чул доброжелателен отговор, който се предал на разума чрез сърцето му — не с думи, а като топла вълна.

— За езерото не бери грижа — продължил Настрадин Ходжа. — Всичко направих според моето разбиране и стана, както трябва. Ще се радвам, ако поне мъничко съм ти помогнал да преминеш на висшето стъпало на твоето безсмъртно битие. Само за едно съм виновен: така и не намерих своята вяра. Да си кажа откровено, аз се надявах на твоето обещание да ми подскажеш, а ти взе, че… такова… се пресели. Не ме дочака… Сега, то се знае, ще гледам да му намеря колая сам, ама дали ще излезе нещо?

Величаво и тържествено, ведно с другите звезди, земята плувала през синята нощна мъгла, вятър шушнел в дървесата, пищели нощни птици, благоухаела тревата, окъпана в ситна роса, туптяло сърцето на Настрадин Ходжа — и във всичко това той изведнъж несъмнено усетил своята вяра и я разбрал, макар че не можел да я назове. Изпълнен с порив и възторг, с безкрайно щастие и любов към света, чувствувайки ответната, също такава безпределна любов на живия свят към себе си, слят с всичко съществуващо наоколо, но без да се разтваря в него и запазвайки себе си, той прекрачил в един от ония скъпоценни мигове, които правят човека, съпричастен с великия вечен кръговрат на живота, гдето смъртта няма достъп й никога няма да има. Вярата все по-силно звучала и прииждала в душата му, но в разума си той не можел да намери думата — неповторимата и единствената. А в същото време чувствувал, че има такава дума и тя е някъде наблизо; напрягал сили, дано пламъкът на душата му се издигне до разума и го запали с тая велика дума; и най-сетне, когато му се струвало, че изнемогва от непосилното напрежение — думата блеснала в него, избухнала, светнала, изхвръкнала на устните му и ги парнала с незрим пламък.

— Живот! — възкликнал той, потръпнал и се разтреперил, без да усеща сълзите, рукнали по лицето му.

И всичко наоколо трепнало, оживяло, откликнало — и вятърът, и листата, и тревата, и далечните звезди.

Странно нещо: той винаги знаел тая проста дума, но проникнал в цялата й бездънна дълбочина едва сега — и когато проникнал, тя станала за него всеобхватна и безкрайна.

От тоя паметен ден, когато на гроба да стареца му се открила вещата дума, той започнал да живее не както по-рано: заживял ясно, без да го смущават никакви съмнения, без да го гнети обърканият и комай хаотичен свят, защото за всичко имал сигурен и верен ключ. Но разказът за неговия по-нататъшен живот — това е нова книга, която ще напише някой друг, наш следовник, който иде по стъпките ни.

А нашият труд е завършен, затова се сбогуваме с Настрадин Ходжа. Разбира се, душевно ние още неведнъж ще се връщаме при него и мислено ще беседваме по различни случаи и поводи, които ще срещнем в жизнения си път, но с перото, на книга, повече никога няма да се върнем, понеже казахме за него всичко, каквото знаем, и всичко, каквото искахме да кажем.

© 1940–1956 Леонид Соловьов

© 1983 Атанас Далчев, превод от руски

© 1983 Стоян Бакърджиев, превод от руски

© 1983 Иван Костов, превод от руски

© 1983 Райчо Русев, превод от руски

Леонид Соловьёв

Повесть о Ходже Насреддине, 1940–1956

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008

Издание:

Леонид Соловьов. Повест за Настрадин Ходжа

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983

Превод на Книга първа — „Смутителят на спокойствието“: Атанас Далчев

Превод на стиховете на Книга първа — „Смутителят на спокойствието“: Стоян Бакърджиев

Превод на Книга втора — „Омагьосаният принц“: Иван Костов, Райчо Русев

Художествено оформление Веселин Павлов

Редактор Здравка Петрова

Художник Никола Марков

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Васко Вергилов

Коректор Мария Теодосиева

Книга 1: „Повесть о Ходже Насреддине“, 1940

Книга 2: „Очарованный принц“, 1956

Издательство „Художественная литература“. Ленивградское отделение. Ленинград, 1971 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10221]

Последна редакция: 2009-01-20 23:26:19

Туман — златна монета в Иран. — Б.пр.

Арабската дума „джин“ означава „зъл дух“. В узбекския език има Дума „джин“, което означава буквално „обсебен от зъл дух“. Употребява се в смисъл на побъркан, луд, шантав, малоумен и най-сетне — просто глупак. — Б.а.