Заварих приятеля си в прекрасно настроение: той си свирукаше, докато прибираше в пътната торба боите, четките, палитрата и една чиста риза. А долу, в салончето, ни чакаше студено говеждо и две халби чудесен портер, по което аз заключих, че Дик си заминава, без да наруши добрите отношения с хазаина. Да си призная, любопитството ми беше силно изострено и нямах търпение да разбера как приятелят ми е успял тъй бързо да оправи работите си. А въпросът какви земни сили са му помогнали да се измъкне така щастливо, ме хвърляше в догадки.
Той забеляза нетърпението ми и като ме хвана за ръката, рече:
— Приятелю, бих скрил дори от теб унижението си, което ми се наложи да понеса, за да мога достойно да се разделя с Гандърклу. Но защо да се опитвам да скрия онова, което ще се разбере от само себе си? Цялото село, цялата енория, целият свят скоро ще узнаят до каква бедност е изпаднал Ричард Тинто.
Внезапна мисъл проряза като мълния главата ми — бях забелязал, че през тази паметна сутрин хазаинът снове из странноприемницата с чифт нови-новенички кадифени панталони, вместо със старите, износени, от манчестърски рипс.
— Как! Ти си се принизил до бащиния занаят? — възкликнах аз и стиснал палеца и показалеца на дясната ръка, бързо ги прокарах от бедрото до рамото си, като че правех дълга тропоска. — Заловил си се отново за иглата, а, Дик?
В отговор на нелепото ми предположение Дик само се намръщи и изсумтя, както постъпваше, когато беше крайно възмутен, а после мина с мен в съседния салон и ми показа облегнатото на стената изображение на величествената глава на сър Уилям Уолас 10 10 Национален герой на Шотландия, водил успешна борба през XIII век срещу англичаните. Жертва на предателство, той бил екзекутиран в 1305 г. по заповед на английския крал Едуард I. — Б.пр.
, така страшна, както в онзи миг, когато е била отсечена по заповед на злодея Едуард. Картината беше нарисувана на дебела дъска, отгоре с желязна скоба и явно бе предназначена за фирма на странноприемницата.
— Ето, приятелю — каза Тинто. — Ето славата на Шотландия и моя позор. Или по-точно позорът на онези, които вместо да поощряват художниците, като им помагат да служат на изкуството, ги тласкат към подобни недостойни и низки крайности.
Опитах се да успокоя моя обиден и възмутен приятел. Напомних му, че не бива да подражава на елена от една известна басня, като презира таланта, с чиято помощ е превъзмогнал затруднението си, докато другите му необикновени качества на портретист и пейзажист са се оказали безсилни да му помогнат. Възторжено похвалих изпълнението, както и замисъла на картината и го уверих, че той не само ще се избави от позора, като изложи на показ един толкова съвършен образец на таланта си, а напротив, ще стане още по-прочут.
— Да, прав си, друже мой, прав си — отвърна Дик и ме обгърна с поглед, грейнал от възторг. — Защо да се срамувам от това, че могат да ме нарекат… — той се запъна, докато намери търсената дума — уличен художник. Нима Хогарт не се е изобразил точно такъв на една от най-добрите си гравюри? Доменикино или друг някой от древността, а в наше време Морланд не са се притеснявали от този вид изкуство. Къде е казано, че само богатите и знатните трябва да се наслаждават на произведенията на изкуството, не са ли предназначени те да будят възхищение у всички? Статуите се излагат под открито небе; защо Живописта да бъде по-недостъпна от сестра си, наречена Скулптура? Но, драги мой, настъпи време да се разделим; до час ще дойде дърводелецът, за да постави тази… фирма, и право да си кажа въпреки всичките си разсъждения и утешителните ти слова бих предпочел да се разделя с Гандърклу, преди да е настъпило събитието, за което става дума.
Пристъпихме към прощалното угощение, предложено ни от сърдечния хазаин, и тръгнах да изпратя Дик по пътя му за Единбург. Сбогувахме се на миля от селото в момента, когато отекнаха шумни възгласи — момчетата приветствуваха окачването на новата емблема на странноприемницата — Главата на Уолас. Дик Тинто ускори крачка, за да се отдалечи по-скоро от веселите викове — нито предишният занаят, нито скорошните разсъждения можеха да го примирят с ролята на живописец, който рисува кръчмарски фирми.
Талантът на Дик бе забелязан и оценен достойно в Единбург. Няколко прочути ценители на изкуството го удостоиха със съвети и покани за обяд. Но тези господа се оказаха по-щедри на съвети, отколкото на средства; по мнението на самия Дик парите биха му донесли по-голяма полза, отколкото най-мъдрият съвет. Затова той се насочи към Лондон, този вселенски пазар на таланти, където стоката винаги е изобилна, а купувачите са малко.
Читать дальше