Кристина Скай - Рубинът

— Добре, капитане. Какво точно искаш да направя? И те моля, обясни ми по-просто. Аз съм само жена, а ние сме толкова лекомислени.

Морякът се намръщи. Тази коренна промяна в разговора го обърка. Англичанката се държеше враждебно и затворена през последното денонощие, и той не бе очаквал нещо различно.

Тази внезапна проява на покорство ужасно го смути.

— Трябва да изпълниш една малка поръчка, засега това мога да ти кажа. Първо, трябва да облечеш тези дрехи — казвайки това, той отиде до сандъка. След секунда към нея полетя купчина дрехи. Най-напред лек като паяжина набран корсаж от бял лен и чифт копринени чорапи, после копринени жартиери с прасковен цвят и долна фуста от прозрачен муселин.

Тя сбърчи чело, докато разглеждаше скъпите дрехи. Какво беше намислил? Как можеше тази отрепка да си позволи да купува толкова скъпи неща?

Тя несъзнателно се дръпна назад, когато във въздуха прелетя тежък корсет и се бухна в краката й. Мръсникът явно беше помислил за всичко.

Внезапно синьозелените й очи се притвориха. Но не съвсем. Точно толкова, колкото да скрият истинските й намерения. Притисна финия корсаж до гърдите си.

— Колко са красиви, капитане. Но сигурно не са за мен ?

Той беше втренчил лаком поглед в украсеното с дантели бельо в ръцете й.

Господи, щеше да й бъде много трудно! Но друг избор нямаше.

— А-а, те са точно за теб. Хайде, облечи ги. — Двусмислена усмивка заигра по тънките му устни. — Веднага.

Кръвта й кипна от бясна ярост. Значи не му стигаше само да й заповядва! Искаше да я гледа, докато…

Но с неимоверно усилие успя да потуши гнева си разбирайки, че животът й зависи от това да запази спокойствие. Бавно се наведе да вземе корсета, който лежеше до прашните й полуботушки. Беше странен корсет различен от всички, които бе видяла и носила досега Когато разгледа квадратното му деколте, дъхът й секна. Украсената с дантели и панделки горна част стигаше едва на четири инча над обръчите, които пристягаха кръста.

Мили Боже, та той по-скоро я разголваше, отколкото да я закрива! Ако си поемеше по-дълбоко въздух, гърдите й просто щяха да изхвръкнат над ръба на корсета!

И тази презряна твар го знаеше много добре! Барет се обърна с гръб, като с мъка преглътна напиращите на езика й клетви. Единственият й шанс беше да се покаже покорна. Не можеше да си позволи да отпусне на воля гнева си — не още!

Към нея полетя още една част от дамското бельо, този път бяха дантелени кюлоти.

— Хубави са, нали? — дрезгаво изръмжа капитанът. — Сега нека видим дали ще са ти по мярка.

Все още с гръб към него, тя сви юмруци пред гърдите си, така че той да не го забележи. „Милостиви Боже, дай ми сили да запазя спокойствие още малко! Трябва да мисля!“ Тя заби нокти в дланите си, мъчейки се да се овладее.

— Да не си забравил нещо? — успя да попита с равен тон. — Може би роклята ?

Мъжът зад нея избухна в смях.

— Много си хладнокръвна! Може би не си чак толкова вироглава, колкото се правиш пред мен. О, ние сигурно ще я караме добре с теб, аз и ти. Сега, когато косата ти не е като натрита със сажди, изглеждаш като малка кукличка. А пък… роклята… ще я задържа тук още минутка. Нека да видя дали всичко друго ти приляга, нали разбираш.

Очите й засвяткаха със синьозелени искри. Гадна, въшлива свиня!

Тя се втренчи в неприлично изрязания корсет. Несъмнено беше някаква нова френска мода. Толкова възмутителна! Той нямаше да прикрива почти нищо!

Пръстите й се стегнаха. Не, тя не можеше, тя в никакъв случай нямаше да…

Обърна се и с отчаян жест притисна корсажа до себе си.

— Колко ти платиха, за да ме докараш дотук? Колкото и да е, аз ще се погрижа да получиш двойно. Мога да ти дам един адрес в Лондон. Там ще ти платят, без да те питат за нищо!

Изпитото лице на капитана изведнъж стана алчно.

— Двойно? — промърмори замислен той, като гледаше втренчено буйно повдигащите й се от вълнението гърди. — Това прави две хиляди лири, скъпа. Възможно ли е да струваш толкова скъпо?

Дъхът на Барет секна и тя едва успя да възкликне:

— Платил ти е хиляда лири, за да ме докараш?! Но защо…

— Стига си приказвала! — изръмжа капитанът. — Отговорът е „не“. Дори да ми предложиш всички съблазни на света. Хайде, ще свършваме ли всичко по по-лесния начин, или да извикам Лафарж и да го накарам да те държи, докато те съблека?

Тя потръпна от връхлитащия я ужас. Думите на този мръсник бяха съвсем недвусмислени и той явно беше готов да го направи. Този път нямаше как да му се изплъзне. Но все пак тя трябваше да направи един последен опит.